Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, че ми казахте всичко това. Няма да го тревожа, обещавам ви.
— Сигурна съм. — Усмивката се появи и тя беше отново очарователна. — Ще се радва да ви види. Обича посетители.
Когато вратата се отвори, изправиха се и двамата. Появилият се човек се опираше върху две патерици, а единият му крак бе гротескно изкривен. Беше плешив, а кожата му сбръчкана и покрита с белези, което го правеше да изглежда много стар. Върху дясното му око имаше тъмна превръзка. Фишер пристъпи напред и се представи.
Мадам Дженарски се озова до него и го подкрепи с ръка.
— Седни тук, Албер. Забавлявах мосю Фишер, докато те нямаше. Сега ще ти поднеса и нещо за пиене.
Фишер не започна разговора. Изчака по-напред старият човек да се настани удобно и да вземе питието си.
— Какво мога да сторя, за да ви помогна? — запита Монтан. — Жан Фуле ми каза малко нещо за вас. Вие сте частен детектив, нали?
— Да. Както разбирате, не мога да се впусна в подробности за задачата си, но, накратко, интересувам се от дейността на генерал Бронзарт, който е бил СС-комендант на Париж през юни 1944.
Монтан имаше светлосиви очи — най-малко останалото едно изглеждаше с такъв цвят и то бе потънало дълбоко в черепа му. Изведнъж Фишер си помисли колко е трудно да съдиш за емоциите на човек, когато му липсва едно око.
— Познавах го. Какво ви интересува за него, мосю?
— Откраднал е едно от съкровищата на изкуството. — Фишер усещаше, че без известни обяснения този човек и гъркинята няма да бъдат склонни да му дадат кой знае каква информация. — Законните му собственици са заинтересувани да си възстановят неговото притежание. Съществуват някои бегли загатвания, едно от които е име на мъж, а инспектор Фуле счита, че това име може да значи нещо за вас.
— Той ми каза. Леля Амброзин и нейният племенник Жако, нали така? Искате да узнаете значението на тези думи?
— Да, искам. Това е от голяма важност. Кои са леля Амброзин и Жако?
Всичко се уреждаше така просто, без някакви усилия от негова страна. Той постави въпроса, и ето че изведнъж, неочаквано, отговорът дойде.
— „Леля Амброзин“ беше шифрованото название на моята съпротивителна организация. „Жако“ беше псевдоним на един от нейните членове. Но не знам как би ви помогнало това, мосю Фишер. Жако е мъртъв. Беше разстрелян по личната заповед на генерал Бронзарт през упоменатия юни.
Стаята беше тиха. Никой от присъствуващите не помръдваше. Внезапно Фишер произнесе тихо:
— Проклятие! Боях се тъкмо от нещо подобно. Познавахте ли Добре този човек, мосю? Защо е притрябвало на Бронзарт да ползува неговото име във връзка с укритата плячка?
— Защо генералът пожела неговата смърт? Той беше тих и скромен човек, много млад и незначим. Беше арестуван и разпитван, а на следващия ден го екзекутираха. Неговата майка ми разказа как се е случило всичко. Сега вие твърдите, че съществува връзка между него и някакво укрито съкровище… — Единственото му око отскачаше от Фишер към мадам Дженарски. — Какво мислиш ти, Мадален?
— Мисля, че всичко това е така странно — усмихна му се тя и нежност смекчи чертите на лицето й. — Укрито съкровище… също като в приказка. Бедният малък Жако! Не мога да си представя, какво общо може да има той с подобни неща? Така добре си го спомням. Работеше за Албер, така както работех и аз. Въпреки че не съм французойка, оказах се в Париж, когато те нахлуха в моята родна Гърция. Тук се срещнах с Албер и станах един от неговите куриери. По това време той не ми обръщаше много внимание, не обичаше богатите, нали така, скъпи?
Монтан поклати глава. Голият, му череп отразяваше светлината.
— Не, не ги обичах, но се мъчех да те спася, не беше ли така? Бях ревностен комунист, мосю Фишер, и се надявах да спася душата й, въпреки че притежаваше много пари. Сега продължавам същото, при все че имам щастието да живея от нейните пари. — Той се разсмя и тя се присъедини към него.
— И няма нищо друго, което бихте могли да ми кажете за Жако? — запита Фишер.
— Нищо.
Стори му се, че двамата клатеха глави в унисон.
— Той беше мой куриер — обясняваше Монтан. — Простичък, скромен, млад човек, верен и добър патриот. Беше заловен поради лошия си късмет. Връхлетяла го случайна хайка на гестапо за заложници из улиците. Откарали бедното момче в затвора „Фреснес“, където ги задържаха за няколко дни, преди да ги разстрелят. На следната сутрин Жако бил посочен от генерала по време на прегледа на редиците им и екзекутиран след няколко минути. Това научих от останалите затворници. Казаха ми, че предишната нощ извели Жако, а сутринта се завърнал без всякакви белези от разпитите им. А когато те провеждат разпит, мосю, повярвайте ми, те оставят белези по вас. — Той вдигна ръка и докосна превръзката върху окото си. Внезапно мадам Дженарски се изправи и изгледа Фишер.