Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Щом вие казвате, така е. Аз само ползувам парите им и върша своята работа. Та като става дума за това, били сте любезен вчера да ме потърсите по телефона.
— Ах, да, точно така. То беше във връзка с вашето, запитване за леля Амброзин и Жако.
Фишер се оказа на ръба на креслото.
— Да? Успяхте да ги намерите?
— О, не. — Инспекторът поклати глава и се понамръщи. — Не мога да правя чудеса. Тези имена са мистерия за мен, но имам един приятел, когото можете да посетите. Участвуваше в Съпротивата през войната и действуваше в Париж, когато Бронзарт беше тук. Той може би ще успее да се досети. Написах името и адреса … минутка само да видя къде го забутах.
Той подаде един лист на Фишер.
— Мисля, че ще се разберете добре с него. Добър, стар приятел ми е. Беше един от твърдите комунисти и ръководеше умело партизанската мрежа в центъра на Париж. Сега се е оттеглил. Политиката го разболя, както повечето от нас. Но той би бил от голяма полза за вас, ако изобщо някой може да ви помогне. Бихте ли ме извинили сега? Този проклет телефон не престана да звъни от ранна утрин, а освен това ме чака и доста писане.
Фишер му изказа своите благодарности. Когато излезе навън, той препрочете името — Албер Монтан — и адреса му в шестнадесети район. За бивш активен комунист това представляваше изключително луксозно местожителство. Фишер прибра листа и се отправи към „Риц“, за да се срещне с принц Филип. Принцесата щеше да пристигне същия ден със самолет, а по-късно беше запланувано да вземат тялото на Хайнрих за погребение в Германия.
По пътя Фишер се питаше дали цялото семейство няма да е твърде загрижено около скандала, за да имат време да се занимават с нещо друго, пък макар то да е майсторско произведение на Бенвенуто Челини. И това беше първият въпрос, поставен от Филип фон Хесел, след като Фишер изрази своите съболезнования.
— Искам всичко това да бъде преустановено. Мистър Фишер, желая да приемете от мен чек, покриващ всичките ви разходи, а освен това ще ви остане значителна сума за компенсация на загубеното от вас време. Опитах да убедя майка си да изостави това разследване, но не успях. Сега съм сигурен, че ще бъде доволна да се спре това начинание.
— Имате ли нейните разпореждания да сторите така? Искам да кажа, писмени разпореждания?
— Не. Тя е така развълнувана около случилото се с брат ми, за да можем да я безпокоим с подобни неща в този момент. Вие обаче можете да приемете моята дума като гаранция за това.
— За съжаление не мога да постъпя така. Струва ми се, че е по-добре да ви заявя съвсем ясно това. Нает съм да работя от вашата майка и ако нейното желание е да се преустанови всичко, ще бъда много щастлив да се подчиня. Поради свои лични съображения, принц Фон Хесел, не изгарям никак от нетърпение да открия както генерал Бронзарт, така и съкровището на Пьоленберг, но аз съм поел известни задължения към своя клиент и те ме обвързват. Моля ви, не ми предлагайте повече пари, защото незабавно ще напусна стаята ви, ако продължавате. Не се поддавам на подкупи.
За момент принцът остана загледан в него, а след това внезапно направи учтив жест с ръка.
— Моля ви, мистър Фишер, седнете и ме изслушайте. Забравете, че работите за моята майка. Желая да поговорим като човек с човек. Моят род е стар и почитан от векове. По време на войната загубихме доброто си име и извършихме неща, от които аз лично се срамувам дълбоко. Какво би се случило с нас, ако откажехме да вървим заедно с нацистите, може да бъде оспорвано от най-различни аспекти. Не искам да съдя родителите си, защото по това време съм бил твърде млад, за да отчитам условията в детайли, а най-лесно е сега да се отправят критики със задна дата. Искам да извърша неща, които да компенсират миналото. Искам да затвърдя името на своя род като сила, допринасяща за доброто на нашата страна. Това е грижата на моя живот, ако искате да изразяваме по-драматично нещата. Солницата на Пьоленберг може да разруши всичко, което възнамерявам да направя. Сега, когато моят брат Хайнрих е мъртъв, аз съм в състояние да осъществя своите намерения. Майка ми все още съсредоточава силите в свои ръце, но вече е достатъчно стара и считам, че ще успея да я убедя да прехвърли всички грижи на мен. От нашите богатства мога да изградя нещо значително по-конструктивно, ако щете дори, нещо благородно. Преустановете издирванията. Моля ви да направите това като лична услуга за мен. Не за пари, ако това ви засяга, а в името на нещо много по-голямо и по-значимо. Захвърлете всичко това.
За миг Фишер беше готов да се поддаде на изкушението. Звучеше много сантиментално и благородно. Би било много по-лесно, ако можеше да отклони молбата на принца като емоционален подкуп, но той изложи всичко това много искрено. Той наистина възнамеряваше това, за което говореше със страстен идеализъм — и това беше едно от противоречията на неговата каста. Фишер обаче имаше също своята етика — да не се отказва заради спасение душата на Фон Хесел. Той се изправи.