Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Тя бе отплатата за неговото мълчание?
— Точно така. Сега вие разбирате защо съм толкова настоятелна да си възвърна обратно това произведение на изкуството.
— Какво стана с вашата снаха?
Стори му се, че тя трепна при произнасянето на тези думи.
— Нямам никаква представа. Тя беше само една авантюристка, чиито планове бяха осуетени. Изчезна, след като прибрахме Хайнрих у дома.
— Не й е било много леко като еврейка по онова време.
— Случи се, преди да започнат гоненията на евреите във Франция. То започна по-късно. Сигурна съм, че е успяла да избяга. Много от тях сполучиха да го сторят. Всичко това не ме засяга сега.
— Виждам. Благодаря, загдето ми казахте всичко.
— Ако тези неща станат известни — произнесе спокойно тя, — ще ви държа отговорен, мистър Фишер. И повярвайте ми, нито вие, нито вашата агенция бихте спечелили нещо от това.
— Вярвам ви. Не се безпокойте, никой няма да узнае, че вашият син се е влюбвал в еврейка, че вие сте го замъкнали в Германия, а нея сте оставили да се оправя сама.
— Ако не бяхме сторили така, ако това стигнеше до знанието на Хитлер, синът ми щеше да бъде изпратен в концентрационен лагер, а ние щяхме да изгубим фабриките си. Направихме това, което обстоятелствата в момента налагаха. Може да не одобрявате нашите постъпки, но нямате право. Не сте били там и не можете да преценявате. Трябваше да защитя сина си.
— Всичко ми е ясно. Ще ви държа в течение, що се отнася до предстоящите проучвания, и ще ви бъда много задължен, ако внушите на принц Филип да не се меси повече. Не желая от негова страна по-нататъшни настоявания да изоставя поетите към вас задължения.
— Значи ще продължите да работите за мен? Ще ми възвърнете съкровището?
— Казах ви, че ще се постарая. И въпреки че съм само един обикновен англичанин, едва ли не престъпник според вашите представи, винаги удържам дадената дума. Желая ви приятна утрин.
Когато вратата се затвори зад него, тя остана загледана в нея, след това взе телефона и поиска апартамента на сина си Филип. Докато чакаше, потропваше нервно с крак.
— Филип? Току-що говорих с Фишер.
— Какво ти каза? — В гласа му се долавяше напрегнато любопитство.
— Искаше да знае истината. Ти, глупако, само ти възбуди подозренията му, като се опита да действуваш зад гърба ми! Това не е твоя работа и ти забранявам да се месиш повече!
— Съжалявам, мислех, че е за наше добро, мамо. Какво му съобщи ти?
— Той беше открил за сватбата. Аз потвърдих и това беше всичко.
— И той се задоволи с това?
— Да. Моля Бога, дано не се рови по-нататък.
Глава 5
— Тя умря — каза младата жена. До хълбока си притискаше същото дете, засмукало лакомо пръстите си. Тя се взираше враждебно към Фишер, подпряла с крак полуотворената врата, да не би той да опита да влезе.
— Моите съболезнования. Кога се случи това?
— На другия ден след вашето идване. Тази възбуда се оказа твърде голяма за нея. Продължи да беснее след заминаването ви. Благославях вас и приятелката ви, мога да ви призная това! След вас тя едва не се разкъса от викане. На другия ден получи сърдечен пристъп и така свърши, благословен да е Бог! — И тя извъртя очи нагоре. — Трябва да ви благодаря. Мислех, че тази дърта крава ще живее вечно…
— Тогава по всяка вероятност вие бихте ми помогнали? — Фишер натискаше отчаяно вратата, а едната му ръка, пъхната в джоба на сакото, стискаше пачка банкноти.
Младата жена го изгледа подозрително.
— Да ви помогна? С какво? Отново ли тези стари приказки от времето на войната?
— Вашият девер Жако, този, който е бил застрелян от германците. Искам да узная някои неща за него.
— Нищо не мога да ви кажа. — Тя присви рамене и измъкна ръката на бебето от устата му. — Боже мой, мосю, на каква възраст мислите, че съм аз? Мъжът ми е бил шестгодишен, когато се е случило това, а аз дори не съм била родена. Старата крава ви каза всичко, каквото можеше да се каже. Сам се е наврял да го уловят, като се е бъркал там, където не му е било работа, смея да кажа, и германците го ликвидирали. Тя непрекъснато говореше за него и беснееше ли, беснееше. Идваше ми да полудея. Благодарение на Бога, най-сетне си отиде, дъртата му крава…
Фишер измъкна ръката от джоба си, без да има нещо в нея, и отправи към младата мадам Бреве поглед на отвращение.
— Предполагам, че вашата свекърва също е доволна. Да живее с вас, не ще да е било особена радост за нея.