Наследството на Пьоленберг

През последните две седмици имаше моменти, когато се събуждаше посред нощ, докато жена му спеше спокойно до него. Чудеше се дали би могъл да извърши това, с което се бе нагърбил, дори и за огромното състояние, предложено му за него. Дънстън не страдаше от скрупули или прекомерна чувствителност. Никакви призраци не биха гризали съвестта му, нищо не би помрачило радостите на безгрижния му богаташки живот. Никога не би погледнал назад. Но в тихите часове на ранната утрин той обсъждаше проблемите и обмисляше средствата. Някога като полицай той веднъж беше убивал. Този акт не го бе развълнувал. Мнението му за човешките същества беше твърде ниско, а още по-ниско за тяхната значимост в схемата на живота. Притежаваше подчертан афинитет към безчестни дела, както той самият предполагаше, поради продължителния му контакт с престъплението и престъпниците. Приемането на подкуп от контрабандистите на злато беше логична последица на неговото отношение към пряката му работа. Никак не беше трудно да приеме парите. Десет хиляди лири стерлинги не бе малка сума. В замяна трябваше да извърши нещо съвсем просто — да забавя операцията и да унищожи някои доказателства. По-късно оцени тези свои действия като глупави. Беше провалил кариерата си за нищожна придобивка. След като напусна Интерпол с голяма въпросителна в досието си, реши никога повече да не се заема с такива неравни по отношение на заплащането и риска действия. Беше ръководил частната си агенция честно, подпомаган от праволинейното поведение на Фишер към всичко, което не съответствуваше на правните норми.

Предстоящото дело обаче беше нещо съвсем различно от вземането на пари заради възпрепятствуване на нормално разследване. Сега ставаше дума за убийство. Изговаряше тази дума гласно по време на среднощните си разсъждения. Предстоеше му да убие една жена по такъв начин, че да не бъде възможно да се припишат каквито и да е било обвинения на никого. Това ще рече, че смъртта й трябва да бъде нещастен случай. Харесваше му звученето на тези думи. Те предизвикваха във въображението му картини на падащи в пропаст коли, на влак, връхлитащ с трясък върху простряното на релсите тяло, на зеещи прозорци високо над земята. По какъвто и начин да ликвидираше Пола Стенли, то не биваше да прилича на убийство. Като човек опитен в професията си той знаеше, че щом започне разследването, независимо от това как грижливо убиецът е планирал всичко, шансовете му за разкриване винаги са далеч по-големи, отколкото тези да се измъкне сух от водата. Едно обстоятелство го тревожеше особено много — доколко Фишер се бе заплел с момичето. Налагаше му се да разбере докъде бяха стигнали във взаимната си близост. Трябваше да отиде в Париж и да започне с наблюдения върху ежедневието на жертвата. Това трябваше да бъде първата му стъпка към крайната цел — да я изолира от Фишер за планирания смъртоносен инцидент. Това нямаше да му се отдаде така леко. Преценяваше ясно изгледите си за успех и не се опитваше илюзорно да намалява рисковете. Но в края на краищата всичко това се балансираше от сумата, така огромна, та чак се учудваше как бе имал нахалството да я поиска. Само началната вноска бе цяло състояние и тя представляваше сигурна банкова сметка в Швейцария, чийто кодов номер бе известен само на него. Крайното изплащане би могло да отведе него и семейството му на всяко място по света, далеч от каквито и да е било агенции и от необходимостта да мисли отново някога за пари. Ще може да купи вила в Португалия, където бяха прекарали така хубаво, също така яхта и всяка кола, за която е мечтал. Би могъл да подари на жена си фантастични бижута — тя беше добра съпруга, а за децата здрава като скала опора, — освен това би могъл да има каквито си пожелае жени. За всички тях щеше да настъпи златно време…