Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— По-големият ми син пиеше — каза остро тя. — Понякога въображението му бягаше далеч от фактите. Нямам представа за какво може да е говорил.
— По-малкият ви син каза същото. — Фишер нямаше намерение този път да отстъпи. — У него няма нищо невменяемо.
— Филип е дошъл да ви наговори подобни глупости? Не мога да повярвам това!
— На два пъти даже. Дойде на летището след първата ми среща с вас, за да ме изпрати. Вторият път беше вчера, тъкмо в този хотел. Едва ли не ми заповяда да зарежа всичко.
— Ясно. — Очите й се бяха присвили дебнещо. — И какъв беше вашият отговор, мистър Фишер?
— Отвърнах, че съм-нает от вас и не приемам нареждания от него или от когото и да било друг. Ако вие кажете да оставя всичко, ще го сторя, но във всеки друг случай — не.
— Ценя високо вашата лоялност. — Това беше казано подигравателно и Фишер почервеня. — Постъпили сте правилно. Не се вслушвайте в нищо, казано ви от Филип. Аз ще се справя с неговите възражения.
— Много бих искал преди това да се справите с моите.
Това я удари като с камшик. Изведнъж се изпъна в креслото си.
— Не ми е нужно да правя това. На вас ви се плаща и не е необходимо да очаквате нещо повече от мен.
— Искам да знам истината. Можете да си заврете парите навсякъде, докато не ми обясните с какво ви е принудил генералът да му дадете съкровището на Пьоленберг.
Тя понесе това предизвикателство с достойнство — той трябваше да го признае пред себе си. Нито промени цвета си, нито се издаде дори с най-незначително трепване на тези неумолими очи. Погледът й го пробождаше.
— Какво искате вие, повече пари? Това ли се крие зад това настойчиво желание за истината? Не се опитвайте да си играете с мен! Зная какво представляват хората от вашата професия. Всички сте се пръкнали всред престъпници!
Фишер не отговори. Надигна се и се озова до вратата. Гласът й се извиси над нормалния тон:
— Мистър Фишер! Как си позволявате да напускате така!
Той спря при вратата и се обърна.
— Горкият дявол, беше женен, нали? — Фишер говореше съвсем спокойно. — Какво нередно имаше у нея? Защо ви бе необходимо да украсявате всичко това?
— Върнете се, моля ви. — Отправи му поканата с нормален тон, но сега върху двете страни на лицето й се очертаваха две червени петна, а пръстите й, отрупани с диаманти, се впиваха в облегалките на креслото като ръце на удавник в разлюляно море. — Моля ви, седнете и нека и двамата бъдем разумни. Никой от нас няма да спечели, като изпуска нервите си.
Фишер не помръдна.
— Аз не изтървам нервите си, а вие все още не сте отговорили на въпроса ми.
— Защо трябва да ви отговарям? — Горчивина звучеше в гласа й. — Кой сте вие, та да се ровите из моето семейство и да се опитвате да ми се противопоставяте?
— Вие току-що казахте кой съм: човек, оформен сред престъпници. Какво ви плаши? Да не ви изнудвам? Не се бойте. Стремя се единствено към истината. В противен случай не бих могъл да продължа с възложената ми задача. Трябва да помните, че независимо от вас в тази работа е въвлечено и едно съвсем невинно същество.
— Ясно. — Принцесата се изправи. Стори му се по-висока, отколкото я знаеше. — Много добре. Махнете се от тази врата и аз ще ви разкажа това, което искате да знаете. Как узнахте за женитбата на моя син?
— Има такова известие в един швейцарски вестник от 1943. Казано е, че принцът се е оженил тайно по време на пътуване в Париж. Наредих в службата си да проверят и те установиха подобно съобщение и в един от локалните френски вестници. Бракосъчетанието е било извършено в малко село на около двадесет и осем километра от Париж, нали така?
— Да! — Тя сякаш изплю думата. — Но как сте успели да го откриете? Не съществува никаква регистрация.
— Моят агент е намерил тогавашния кмет на селото. Той си спомнил историята с принца просто заради това, че по-късно се е вдигнала страшна разправия и регистрите били унищожени. Не можел да каже нищо повече за бракосъчетанието. Само това, че се е състояло там и той е бил официалното лице при подписване на документите.
Тя направи небрежен жест с ръка.
— Човек трябва да е много глупав, та да не може да се досети: тя беше еврейка. Хайнрих беше напълно невменяем. Моята глупава свекърва имаше слабост към него и настоя да го вземе със себе си при пътуването из Франция. Тогава именно се оженил за това момиче, когато е бил в Париж с баба си.
Тя прекоси стаята и извади кърпичка от чантата си.
— Можете да си представите какво означаваше това за нас в разгара на войната. Набързо потулихме всичко. Разделихме ги и го прибрахме вкъщи, но не успяхме да опазим тайната. Бронзарт я беше узнал и вие можете да разберете защо той се оказа в състояние да сложи ръка върху Солницата на Пьоленберг.