Господарят на светлината [bg]

— Бог Агни! — възкликна Сидхартха. — Ти описа Богът на Огъня!

— Да, така изглежда — отвърна ракашасът. — Когато надзърнах под плътта, за да видя цветът на неговото истинско същество, едва не ослепях от силния блясък, сякаш се бях озовал в самия център на слънцето. Ако наистина съществува бог на огъня, то това действително е той.

— Значи, дойде време да бягаме, — отбеляза Сидхартха, — тук съвсем скоро ще се разрази страхотен пожар. Не можем да се борим с него, така че по-добре да се махаме.

— Не ме е страх от богове, — заяви Тарака, — а с този бих искал да си премеря силите.

— Не можеш да надвиеш Огненосеца — укори го Сидхартха. — Непобедим е неговият огнен жезъл. Даде му го Богът на Смъртта.

— Тогава ще му го отнема и ще го насоча срещу него.

— Никой не може да го завладее, без да ослепее и да изгуби ръката си! Затова носи тези странни одежди. Да не губим повече време!

— Трябва сам да видя — опъна се Тарака. — Трябва.

— Не позволявай на току що придобитото чувство за вина да те тласка към самоунищожение.

— Вина ли? — учуди се Тарака. — Тази недорасла, разяждаща ума зараза, която ти ми предаде? Не, това не е вина, Обуздателю. Просто, от времето, когато бях най-силния — ако не броим теб — на този свят, са се появили нови сили. В онези дни боговете бяха далеч по-слаби и щом сега твърдиш, че силата им е пораснала — длъжен съм да проверя. В самата ми природа, която по същина е сила, е заложено да се боря с всяка нова сила, която се надига и или да триумфирам над нея, или тя да ме обуздае. Трябва да изпитам мощта на Бог Агни и да го победя.

— Но ние сме двама в това тяло!

— Вярно… обещавам ти, че ако това тяло бъде унищожено, ще те отнеса със себе си. Вече подсилих пламъка на твоята натура по обичая на моя народ. Ако тялото ти умре, ще продължиш да съществуваш като един от ракашаcите. Моите хора също някога са имали тела и аз помня добре как се извършва освобождаването от плътската обвивка. Не се бой, вече те подготвих за това.

— Е, благодаря ти.

— А сега, време е да се изправим лице в лице с пламъка — и да го изгасим!

И те излязоха от царските покои и се спуснаха надолу по стълбата. Далеч под тях, пленник в собствената си тъмница, принц Видегха изстена на сън.

Влязоха през скритата зад драпериите на трона врата. Когато повдигнаха единия край на драперията, видяха, че ако не се броят спящите под сянката на дръвчетата, залата е пуста, само в центъра й, скръстил ръце на гърди се бе изправил човек, а плътно обгърнатата му в бяла материя десница стискаше сребърен жезъл.

— Виждаш ли как е застанал? — запита Сидхартха. — Уверен е в силата си и има защо. Той е Агни, от локапалите8. Може да вижда оттук чак до хоризонта, сякаш всичко е на дланта на ръката му. И може да достигне всичко, което вижда. Казват, че една нощ дори оставил белези на луната, със своя жезъл. Достатъчно е да докосне основата му, до скрития в ръкавицата контакт — и ще бликне навън Огънят Всеизгарящ, ослепително ярък, помитайки на пътя си материя и разпръсквайки енергията. Още не е късно да отстъпим…