Жена с минало

— Да, и аз така чух — отговори любезно той и изравни коня си с кобилата й. — Но това не ме плаши.

Макар че в никакъв случай нямаше да му го признае, през последните три дни Мери напразно се беше питала защо той не идва. Но сега не каза нищо.

— Какво ви каза Хюго, когато го обвинихте, че се прави на мъченик? — осведоми се любопитно лордът и вдигна въпросително вежди. — Роб беше готов да ми каже, но Хюго побесня от гняв.

— Както изглежда, аз съм диктатор в пола. — Мери не се притесняваше да го посвети в грижите си. Той беше единственият човек, на когото имаше доверие. Той й съчувстваше, но винаги я изслушваше обективно. Сега не беше време да мисли защо толкова му вярваше. — Обвини ме, че обичам да показвам силата си и непрекъснато заповядвам на братята си, за да се наслаждавам на покорството им. — Тя избухна в кратък смях и пусна кобилата в лек тръс. — Щом Хюго е решил да стане свещеник, аз естествено няма да му преча. Но не съм убедена, че си дава сметка какво го очаква — той е твърде млад, за да може да вземе най-доброто решение.

— Той е само три години по-малък от вас — напомни й предпазливо Ръдърфорд. — Вие сте била по-млада от него, когато е трябвало да вземате решения, от които зависи животът ви.

— И тези решения не винаги бяха правилни — отговори гневно тя. — В момента Хюго се харесва в ролята на жертвено агънце. Това обаче ще отмине и какво ще стане тогава? След една година жертвата му вече няма да е нужна.

— Какво искате да кажете? — Забележката явно й се бе изплъзнала неволно и той беше много любопитен да чуе обяснението й.

— Много просто — дотогава се надявам да имам достатъчно средства, за да подобря малко положението ни — отговори тихо тя и махна с ръка; но от вниманието му не убягна, че се бе поколебала и изведнъж бе прехапала долната си устна.

— Пак не ми казвате истината! — Трябва да се опитам, каза си той, макар че може би не бе кавалерски да я притиска така, особено когато й беше толкова тежко. Но това беше най-добрият случай, който бе имал досега.

Мередит се изчерви и когато вдигна глава към него, великолепните виолетови очи бяха пълни с гняв и молба едновременно.

— Моят живот засяга само мен — отговори кратко тя.

— Сигурен съм, че именно този начин на поведение кара Хюго да побеснява — отговори Ръдърфорд с многозначителна усмивка.

Мередит смушка кобилата в хълбоците и животното препусна в галоп по пясъка, право към вълните. Демиън, изненадан от бързата й реакция, погледа известно време как ездачката галопираше почти във водата. Само след минута щеше да е мокра до кости! Но какво значение имаше това за импулсивно и своенравно същество като нея? Той пусна коня си в лек галоп и скоро се изравни с кобилата на Мередит, като остана на известно разстояние от водата. Сарацин препускаше с лекота, докато кобилата на Мери скоро се умори, а ездачката й се успокои.

Когато Мери се приближи до него, долната част на роклята й бе съвсем мокра, бонето й беше паднало и тъмната коса беше разпиляна по гърба. Но позата й излъчваше спокойствие, а в погледа й вече нямаше гняв.