Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Премина точно както очаквах. Но като имам предвид как сме си крещели при други наши спорове, мина отлично.
А после Рейф напълно беше потушил гнева й в трапезарията, но Офелия премълча тази подробност. Споменът за целувката обаче накара страните й да поруменеят още.
— Но не мисля, че разполагам с време, за да се бавя с избора на съпруг — продължи тя. — Татко е твърдо решен да приключи с въпроса, а той все още дърпа конците.
— Имам намерение да си поговоря с него.
— Недей! Ако сметне, че имаш някакви чувства към мен, така само ще го насърчиш.
— Мътните го взели, той пък за къде се е разбързал?
— Не се ли сещаш? Цял живот ме чака да се омъжа, за да получи социални облаги. Смяташе, че въпросът е решен с Дънкан, и беше невероятно щастлив от годежа. Но сега, когато кроежите му се осуетиха, определено е нещастен. Даже е бесен. Затова не се изненадвай, когато ти кажа, че те е харесал.
— Прощавай, но баща ти не е мой тип.
Той изрече думите с такава безизразна физиономия, че тя избухна в смях, но все пак се почувства длъжна да го предупреди:
— Но той е съвсем сериозен. Наумил си е, че те иска за зет.
Рейф потрепери.
— Боя се, че не е изключено да съм насърчил подобно хрумване в писмото си до него. Намекът е могъщо средство за убеждаване, което подлежи на всякакви тълкувания.
Той я водеше към майка й и без съмнение възнамеряваше да я остави. За нещастие Мери още си бъбреше със Сабрина и леля й Хилари. Дънкан също беше там, нежно обгърнал раменете на девойката.
Кой да помисли, че двамата ще се обикнат така? Красивият, едър шотландец и сладкото врабче, което в никакъв случай не можеше да се нарече красавица. Но дарбата на Сабрина да гледа с ирония на всяка ситуация и да споделя необичайната си гледна точка с другите, вероятно бе завоювала сърцето на Дънкан. Първо се бяха сприятелили, а любовта бе изникнала от дружбата им. Ако Офелия не беше заслепена, тя по-рано щеше да усети какво става.
Предполагаше, че дължи извинение и на Дънкан, защото той бе преживял същински ад, докато живееше с мисълта, че тя ще му бъде съпруга. Но колкото и да е странно, онези неприятни дни може би нямаше да се случат, ако тя не беше подходила към него с предразсъдъци.
Тогава, колкото и да е странно, двамата можеха да се влюбят един в друг. Каква невероятна мисъл! И все пак нещата можеха да се развият по този начин, ако тя не беше толкова егоцентрична и твърдо решена да развали годежа си с него. Той пък бе отблъснат от нейните обиди и високомерието й. Тъй че едно извинение би могло да се обърне срещу нея: извинявай, че си намерил истинската любов с друга. Не, така нямаше да стане.
Този път Сабрина й се усмихна. Доволна и облекчена, Офелия също й се усмихна. После съзря предпазливия поглед на Дънкан и се опита да го предразположи:
— Здравей, Дънкан — почти свенливо изрече тя. Изненадана съм да ви видя в града със Сабрина, при положение, че сватбата ви наближава.
— С моите дами дойдохме само колкото да купим някои неща за роклята.
Хилари Ламбърт грейна в усмивка, когато чу как шотландецът я включи сред дамите си, въпреки че през цялото време не спря да бъбри с Мери. Двете стари приятелки не можеха да се наговорят за времето на тяхната младост.
— Поздравления по случай предстоящото ви бракосъчетание — добави Офелия. — Много се радвам и за двама ви.
— Проклет да съм — изненадано възкликна Дънкан, — но ти говориш искрено!
Това не беше точно въпрос, но Офелия отговори:
— С теб можехме да се разберем, ако не бяхме принудени да се запознаем, но не се и съмнявам, че Сабрина е по-добрият избор за теб. Тя ще ти бъде много по-добра съпруга от мен.
Дънкан се обърна с невярващ поглед към Рейф.
— Предавам се, братче. Не ми е нужно да се уверявам повече. Спокойно мога да заявя, че тя е нов човек. Радвам се, че загубих баса.
Офелия се намръщи, но смисълът на казаното от двукратно бившия й годеник, не стигна веднага до съзнанието й. Докато не видя как Рейф се сви като от удар.
— Това беше комплимент за твоя успех, Фелия — опита се да спаси положението той.
— Облог? — извиси глас тя, сякаш Рейф не беше казал нищо. — Всичко е било заради облог? Подложил си ме на този ад заради някакъв си облог?
— Изопачаваш нещата.
— Нима?
— Не — увери я Рейф. — Знаех, че можеш да се промениш, защото всеки е способен на промяна. Облогът просто беше начин да убедя Дънкан.
Офелия хвърли поглед към Дънкан, който на свой ред се сви. Сабрина изглеждаше притеснена. Заради годеника си? Или защото Офелия вдигаше скандал? Хората се обръщаха да я гледат. Мери и Хилари спряха да си приказват и почти едновременно попитаха какво има.