Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Мери кимна и стана да си ходи, но спря на прага.
— Довечера ще слезеш ли поне за вечеря?
— Не. Но обещавам да спра с цупенето. Наистина съм добре. Просто не съм спала и сега ще си отспя.
ТРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Домакинството на херцога скоро узна, че Аманда и Рейфиъл са пристигнали благодарение на Аманда, която крещеше поздравления и прегръщаше всеки, изпречил се на пътя й. Дори баба им излезе от стаята си, привлечена от шума, и извика от горната площадка на стълбището:
— Ти ли си, Джули?
— Не, бабо, аз съм Манди.
— Ела да ме прегърнеш, Джули.
Аманда се втурна по стълбите, за да поздрави Агата Лок и да я заведе обратно в стаята й. От няколко години Агата бъркаше членовете на семейството, но беше безсмислено да я поправяш. Тя щеше да си помисли, че се опитват да я измамят, и щеше да се подразни. Тъй че вземеше ли те за някой друг, по-разумно беше да не обръщаш внимание.
— Напоследък мама ме нарича с твоето име — каза Престън Лок, десети херцог Норфорд и стисна Рейфиъл в мечешката си прегръдка. — Надявам се, че когато ни види заедно, отново ще мога да бъда самия себе си.
Рейфиъл се ухили. Баща му беше едър мъж. Бяха еднакви на ръст, дори косата и очите им имаха същия цвят, въпреки че косата на Престън започваше да се прошарва — почти незабележимо, но миналия път той беше доста кисел по този повод. Освен това бащата беше понапълнял.
— Това… ъ-ъ, нали не си ме повикал само заради това? — попита Рейфиъл.
Въпросът не беше зададен сериозно. Младежът добре познаваше баща си. Херцогът изсумтя обидено.
— Идвай — каза Престън и се отправи към салона, но изведнъж смени посоката. — По-добре да отидем в кабинета ми, където няма да ни прекъсват.
Рейфиъл се намръщи, но последва баща си по коридора. „Няма да ни прекъсват“ не вещаеше нищо добро, а в съзнанието му кабинетът на баща му беше свързан с многобройни наказания. Стар навик, понеже с Аманда знаеха, че ако ги извикат там, лошо им се пише.
Кабинетът представляваше огромно помещение с размери почти колкото салона, а салонът беше по-голям от нормалното. По всички критерии стаята беше странна. Майката на Рейфиъл бе обзавела старото имение с превъзходен вкус, но никога не й позволиха да докосне тази светая светих. Най-необичайното в помещението бяха белосаните стени. Всички други стаи бяха или с тапети, или с някаква дамска, но не и тази. Десетките картини се открояваха на белия фон. Всъщност тази яркост допадаше на Рейфиъл, стига да не го порицаваха за някоя пакост.
— Разбирам, че сега трябва да последват поздравления — каза баща му и се намести зад бюрото си.
Тонът му, в който се долавяше лек укор, накара Рейфиъл да настръхне:
— Щом е така, защо ми се струва, че не си особено ентусиазиран?
— Защото щях да съм по-щастлив, ако бях чул пръв и не ми се налагаше да го научавам от други хора. Седни. Сега ще ми разкажеш всичко.
— Разбира се. Все пак няма да е зле, ако знам за какво ме поздравяваш.
Престън повдигна вежда.
— Напоследък да се похвалиш с някой подвиг?
Синът му се намръщи:
— Всъщност това, с което се гордея, съвсем не е обществено достояние. Тъй че за какво точно говорим?
— За годежа ти, разбира се.
Рейфиъл тъкмо се канеше да седне, но тези думи го накара да подскочи.
— Не съм сгоден — заяви той.
— По-добре да бъдеш, ако се вярва на мълвата, която е плъзнала навсякъде.
Рейфиъл притвори очи. Мили Боже, какво беше сътворила Офелия? И за миг не се заблуди, че баща му има предвид някоя друга.
Престън продължи:
— Моят стар познайник Джон Фортън не можа да се сдържи и специално пристигна тук, за да ме поздрави, тупайки ме по гърба. Естествено той предполагаше, че като баща на младоженеца…
— Не съм младоженец!
— …новината не е новост за мен. — Изражението на Престън красноречиво говореше, че синът му не бива да го прекъсва отново. — Нямаше представа, че ме е хванал неподготвен. Както и да е, Джон предполагаше, че първо трябва да ме осведоми за всички факти, защото в противен случай можело да ми падне шапката от изненада. Можеш да си представиш тревогата ми, като чух това.
— Зависи за кои факти си бил известен.
— Значи са няколко?
— По всяка вероятност. Офелия Рийд е жена с много противоречив характер. Нали за нея говорим? — Баща му само присви устни, ето защо Рейфиъл продължи: — Нея или я мразиш, или я обичаш. Е, ако трябва да съм честен, това вече е минало. Сега тя е нов човек, или беше допреди няколко дни, когато един шок или я е разтърсил, или я е разярил. Нямам представа кое от двете.
— Седни, Рейф.
Той се подчини, прокарвайки объркано ръка през косата си.