Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Честна дума, ще ми се да беше изчакала със завръщането си, докато се омъжа.
Офелия се обърна и установи, че Аманда Лок я е последвала. Въпреки че на лицето й беше изписано раздразнение, сестрата на Рейф изглеждаше красива в разкошния си тоалет. Рубинената огърлица, която чудесно подхождаше на розовата й бална рокля, навярно бе семейна реликва, дадена на младата жена специално за нейния дебют. Офелия уж беше гостувала на семейство Лок, но сега й се прииска да познава останалите членове на семейството.
— Здравей, Аманда — усмихна се тя. — Брат ти с теб ли е?
— Не — измърмори Аманда. — Доколкото знам, снощи се е върнал, но не го потърсих. Много съм му сърдита и не му говоря.
— Недей. Мъжете обичат да имат свои тайни. Навярно и ти си запазила някои неща само за себе си?
— Не. Е, може би… — Момичето се поизчерви. — Добре де, виждам какво искаш да кажеш — тросна й се тя.
— Много хубаво. О, и недей да ревнуваш от мен. Само ми кажи кой мъж си си харесала, и аз ще го отблъсна.
— И защо да го правиш?
— Защо не? Колкото и да не ти се вярва, не е много приятно всички мъже да припадат в краката ти. Ха, непрекъснато се спъвам в тях! Освен това не мога да ощастливя всички с ръката си!
Аманда я изгледа недоверчиво.
— Не се шегуваш, нали?
— Определено.
— Обаче в началото на сезона останах с различно впечатление. Тогава всички бяха в краката ти.
— Насърчавах ги, да, но най-вече заради баща ми. Може да се каже, че му натривах носа. Един вид му казвах, че мога да имам който мъж поискам и не е нужно той да ме сгодява за човек, когото не съм виждала.
Другото момиче потрепери.
— Не мога да си представя как си изтърпяла тази несигурност, имам предвид, преди да срещнеш Мактавиш и да се увериш, че той не е някой грозен човекоядец. Аз щях да съм бясна на родителите си… и уплашена.
— Благодаря ти. Толкова е хубаво да знам, че не съм единствената, на която са й познати тези чувства.
— Всъщност ти не беше доволна от Мактавиш и след като го видя, нали?
Офелия поклати глава.
— Предполагам, че някои хора просто не са родени елин за друг. За щастие ние с Дънкан го осъзнахме, преди да е станало твърде късно.
Това беше малка лъжа, пък и дори не беше измислена от нея, тъй че Офелия я изрече без притеснение. За нейно удивление двете с Аманда продължиха да си приказват двайсет минути. Господата започнаха да ги прекъсват, предимно за да запълнят картите им за танци. Най-накрая Аманда си призна, че още не си е харесала никого и че й е много трудно да направи избор.
— Не съм сигурна, че мога да те посъветвам друго, освен да почакаш любовта да реши вместо теб. Рейф спомена, че ти държиш изключително много любовта да присъства в живота ти.
— Да, признавам си, че неведнъж съм му обяснявала как обичта е неделима от щастието. Ти това ли ще направиш? Ще чакаш любовта на живота си?
— Боя се, че моето положение е по-различно. Ако бързо не си намеря съпруг, баща ми ще избере вместо мен, без да ме пита.
— Но това е толкова… толкова демоде!
Девойката се изпълваше с възмущение заради нея, а Офелия и за миг не се съмняваше в искреността й! Невероятно. Каква удивителна разлика: да се отнасяш с хората любезно и те да ти връщат любезността. Божичко, нима досега беше живяла с погрешни убеждения и нарочно е отблъсквала от себе си хора, които са можели да станат нейни приятели?
— Олеле, колко хубаво! — изведнъж възкликна Аманда, гледайки зад гърба на Офелия. — Сабрина отново е в Лондон. Да я поздравим.
Офелия се обърна. Младата жена и лелите й тъкмо влизаха в залата. Тя едва позна Сабрина, която изглеждаше прелестна тази вечер, а светлозелената й рокля дори не беше бална. Но въпреки това девойката грееше. Кестенявото врабче от Йоркшир се беше превърнало в пеперуда. Любовта ли беше причина за това преображение?
Докато вървеше след Аманда, Офелия изпита неудобство. Благодарение на Рейф виждаше колко зле се е отнесла с момичето. Ревността й не беше извинение. Изпита разкаяние. Докато стигнат до Сабрина, сълзите й едва не потекоха! Божичко, дано не се разплаче пред цял Лондон!
Отдръпна се назад, докато Аманда поздравяваше новодошлите. Сабрина се усмихваше, докато разменяше вежливости със сестрата на Рейф, но лицето й помръкна, щом съзря Офелия. Мери беше дошла да поздрави лелите на девойката, които бяха нейни стари познати, и Аманда се оттегли встрани.
Офелия се възползва от този момент, за да прегърне Сабрина и да прошепне в ухото й:
— Възползвах се от добротата ти. Прощавай… — Сълзите рукнаха. — Съжалявам. Но най-много съжалявам, че те излъгах за Дънкан. Страдах от много заблуди и страшно ти завиждах. Просто искам да знаеш, че сега съжалявам.