Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Не дочака отговор. Унижена от сълзите, които се стичаха по бузите й, тя побърза да напусне залата, преди някой да ги е забелязал.
ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Защо се мръщиш? — попита Дънкан, когато най-сетне се добра до годеницата си. — Още ли ми се сърдиш, че те доведох тук, когато нямаш бална рокля?
Сабрина се наведе напред и го докосна по бузата.
— Не бих могла да ти се сърдя за нищо. Заради Офелия е. Тя току-що ми се извини за лъжите, но съм сигурна, че не може да е била искрена. Защо изобщо си направи труда да ми наговори тези неща?
Дънкан сви широките си рамене.
— Може би иска Рейф да спечели баса.
— Ах, облогът, за който ти ми спомена. Как не се сетих — изрече тя със смръщено чело. — Не, тя никога няма да се унижи дотам, че да помогне на някого. Не е в неин стил.
— Тогава защо са тези съмнения?
— Защото каза, че ми е завиждала.
— И?
— Това не е ли достатъчно? Как е възможно тя да ми завижда?
Дънкан се засмя.
— Много лесно, Брина. Не знаеш ли колко си прекрасна? Освен това за ревността няма причина. Това, че Офелия е като излязла от вълшебна приказка, не значи, че си няма своите съмнения и страхове.
— Значи си на нейна страна? — смая се Сабрина.
— Не, само се чудех дали Рейф е прав и тя наистина е започнала наново.
— Значи той смята, че е спечелил облога?
— Да, а аз съм тук, за да се уверя с очите си. И тъй, къде е тя?
Сабрина стана сериозна.
— Офелия наистина беше доста емоционална. Помислих, че играе театър. Тя е страхотна артистка. Предполагам, че е излязла да се овладее — независимо дали е била искрена или не.
Един стар приятел на херцога задържа Рейфиъл и Дънкан в коридора. Дънкан скоро успя да се промъкне в балната зала, но Рейф не се сети за достатъчно вежлив начин да прекъсне десетминутния разговор. Когато най-накрая се добра до балната зала, му се наложи да се огледа за приятелите си. Изобщо не осъзна, че търси и една руса красавица.
Всички в огромното помещение се смълчаха. Рейф беше забравил, че присъствието му може да направи впечатление, защото не беше стъпвал на лондонски бал от няколко години. Незабавно беше заобиколен от познати, които не го бяха виждали от завръщането му в Англия и сега искаха да го поздравят. И от амбициозните майки на дебютантките, по дяволите!
Когато видя две достолепни дами упорито да си проправят път към него, помъкнали дъщерите си, Рейф започна да обмисля как да се измъкне. Но все пак прояви твърдост, изгледа ги високомерно и отклони поканите им за танц. (Откъде тази наглост те да го поканят?) Канеше се да стане доста груб, когато сестра му геройски го измъкна от лапите им (само Аманда беше способна на такъв подвиг, при това извършен с неземна лекота).
Тя го помъкна през залата към масата, където лакеите наливаха в кристални чаши най-разнообразни напитки — от шампанско до слаб чай. Рейфиъл си взе чаша шампанско. Аманда обаче беше достатъчно разумна, за да не прави същото и се задоволи с безалкохолно питие.
— Можеше да ми кажеш, че ще дойдеш — оплака се тя и отпи от чашата си. — Така нямаше да ми се наложи да водя тук леля Джули, а на нея наистина не й се идваше. И преди да съм забравила, преди малко си поговорих с Офелия. Няма да ми повярваш, но тя се държа много добре! Направо щеше да ми увисне… о, няма значение, забравям, че говоря с теб.
Тя потегли сред облак дантели, оставяйки Рейф да се хили сам. Той вече съжаляваше човека, който щеше да вземе сестра му за жена. Горкичкият нямаше да има и миг покой.
Най-сетне съгледа Дънкан и Сабрина, които танцуваха. После откри Офелия, която се опитваше да се промъкне незабелязано в залата. Тя беше като магнит за очите му. Както обикновено красотата й го зашемети.
Светлосинята рокля със сребристите шнурове би й подхождала, докато тя бе Ледената кралица, но сега в нея нямаше нищо ледено. Сега движенията й бяха освободени от предишната надменна скованост. Всъщност май цялата й увереност се беше изпарила.
При тази мисъл Рейф се вцепени. Какво беше направил? Ако я беше превърнал в покорно безлично мишле, щеше да се гръмне!
Незабавно тръгна към нея. Налагаше се да побърза. Видя как десетина други мъже също се отправят към нея. Все едно беше на състезание! Когато стигна при нея, беше запъхтян. Спечели само на косъм. Тъй като останалите се канеха да заговорят Офелия, Рейф просто я дръпна към дансинга. Почти я беше завел дотам, когато попита:
— Ще може ли един танц, драга?
— С удоволствие — отвърна тя. — Макар че ако ни прекъснат, то ще бъде, защото съм обещала същия танц на някой друг.