Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Не зная защо съм толкова изненадан от този обрат. В крайна сметка тя беше известна сплетница. Това трябва да е била първата й офанзива.
Сега беше ред на Престън да въздъхне ядосано:
— Престани да си говориш сам и говори с мен. Това, което научих, не е слух, пуснат от жена, освен ако тя не възнамерява да опетни собственото си име.
— Какво точно ти казаха?
— Забелязали са ви да напускате Съмърс Глейд заедно. Това е било само началото. После никой от вас двама ви не е бил забелязан в продължение на седмица. Не е нужно да ти обяснявам какви слухове е предизвикал този факт. Но през въпросната седмица баща й оповестил, че девойката е поканена тук. Бил е много горд, но това е понятно. Обикновено не каним непознати в Норфорд Хол.
Рейфиъл потрепери като от удар.
— Грешката е моя. Казах на господина, че взимам дъщеря му под крилото си и че тя ще гостува на семейството ми.
— Значи си го излъгал?
— Не, просто не уточних конкретните членове на семейството, при които ще отидем. Родът ни има издънки в цяла Англия. Всъщност посетихме леля Есмералда и я заведохме с нас в Олдърс Нест.
Сега Престън скочи на крака.
— Завел си една девствена дебютантка в Олдърс Нест? Боже, Рейф, къде ти е бил умът?
— Е, това поне не е обществено достояние, нали?
— Не, слава Богу — отвърна баща му. — Но самият факт, че си я завел на гости при „семейството“, води само до едно заключение.
— Глупости!
— Не и когато са те видели да я целуваш под собствения й покрив, когато родителите й са били наблизо, а това е бил първият ти ден от завръщането ти в Лондон.
Рейфиъл се прегърби на стола си.
— Не съм виновен! Тя ме целуна!
— Това има ли значение?
— Нещо друго? — въздъхна Рейф.
— На втората й вечер в Лондон си предявил претенции към първия й танц на бала у Уилкотови.
— Гръм и мълнии, това първият танц ли е бил?
— Очевидно.
— Кой ги следи тези неща?
— Старите матрони, които нямат нищо по-добро за вършене. Но това не променя нещата. По всеобщо мнение ти вече си сгоден за нея и просто не си го обявил официално. Знаеш ли колко е трудно да промениш всеобщото мнение?
— Не и в този случай. Достатъчно е да отрека.
— Значи мислиш, че е толкова лесно, а? — с раздразнение заяви Престън. — Пропускаш една дребна пречка. Тъй като сте пътували с нейната карета, докато госпожицата е била без подходяща придружителка…
— Камериерката й беше с нея…
— Без подходяща придружителка — натърти Престън с присвити очи. — И тъй като си я целунал — не, не ме прекъсвай пак. Тя може и първа да е започнала, но ти си продължил. Много добре знаеш, че заради тези две клюки репутацията й ще е съсипана, ако откажеш да се ожениш за нея. И така, предполагам, че въпросът ми би трябвало да бъде: Сега сгоден ли си за нея?
На Рейф му беше ясно, че баща му току-що му е наредил да се ожени. Сега съвсем се прегърби на стола.
— А Фортън случайно да ти е казал нещо за момичето, което искаш да направя твоя снаха?
Престън повдигна рамене.
— Че тя е най-красивото създание, което Лондон някога е виждал?
— И това също.
— Че поради това е малко надменна?
— Беше.
— И че е доста опърничава?
— Вече не е.
— Нима? Проклятие, сега съм по-спокоен за бъдещето ти, момко.
— Недей. Вероятно ще иска да ми откъсне главата, когато разбере, че трябва да се оженим, а даже може и да е започнала да копае гроба ми. Като нищо може да ми откаже и да прати по дяволите последиците.
— Изключено.
— Не знаеш на какво е способна.
— Не съм отгледал глупаци, момчето ми, а ти можеш да бъдеш невероятен чаровник. Не се и съмнявам, че ще я омаеш със сладки приказки.
ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Рейфиъл прекара още един ден на гости у семейството си. Името на Офелия не бе изречено отново, но тя непрекъснато присъстваше в мислите му. Не я споменаваха, понеже след първоначалната им дискусия бе прекарал още няколко часа в кабинета на баща си и практически бе обяснил всичко, което беше направил и защо. Това не промени мнението на Престън, че синът му трябва да се ожени за нея, но сега Рейф бе сигурен, че баща му няма да се разгневи особено, ако намери начин да се измъкне от женитбата.
Единственото, което младият мъж не желаеше да обсъжда, и се надяваше този въпрос никога да не бъде повдигнат, беше дали я е любил. Ако баща му научеше какво се е случило помежду им, Рейф бързо щеше да се окаже окован за Офелия. Но ако съдеше по разказа на Фортън, момичето не стоеше зад слуховете, които се носеха сред лондонския елит. Всъщност, ако беше вбесена заради облога, а съдейки по реакцията й онази вечер това беше така, тази клюка само щеше да налее масло в огъня.