Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Бе запомнил желанието й? Колко мило от негова страна, но сега мечтата й да стане най-великата домакиня в Лондон й се струваше толкова банална в сравнение с радостта, която изпитваше. Нужна й бе само неговата любов, за да е щастлива.
— Но най-вече — продължи той, — знаех колко искаш да се измъкнеш от опеката на баща си и понеже не бе готова да заживееш с мен…
— Схванах — нежно го прекъсна тя.
— Така ли? Сигурна ли си, че не ни е останало още нещо, за което да се скараме?
— Май не — щастливо се усмихна Офелия.
— Тогава ще те заведа в дома си, както беше редно да постъпя от самото начало. Защото мястото ти е при мен.
ЕПИЛОГ
— Не бива първият ти бал да е прекалено грандиозен. Ако искаш да станеш най-великата домакиня в Лондон, трябва постепенно да се развиваш.
Офелия погледна към съпруга си. Двамата седяха на канапето. Ръката му обгръщаше раменете й, а тя се притискаше към гърдите му. Рейф беше толкова обичлив човек. Не можеше да стои близо до нея и да не я докосва, милва или целува. Обичаше тази му черта. Всъщност надали имаше нещо у него, което да не обича.
— Бал, значи? — попита тя.
— Само по един на сезон.
— Неприятно ми е да те разочаровам, любов моя, но мисля, че ще съм прекалено заета с отглеждането на дъщеря ни, за да започна да давам балове скоро.
— Ама и тя ни е една палавница!
Златокосото момиченце, седнало на пухкавото одеяло на пода, разглеждаше играчките около себе си и не можеше реши върху коя точно да насочи вниманието си. Беше започнало да пълзи само преди няколко седмици и вече се справяше доста добре. Беше същинско чудо, че от време на време се успокояваше за няколко минути.
Офелия не беше загубила детето си. Когато отвратителното гаденето се завърна и продължи да я мъчи през следващите няколко месеца, радостта й беше невероятна. Травмата от злополуката просто й бе дала кратък отдих от него.
Рейф остана възхитен, когато научи, че ще си имат бебе. Каза й, че не иска много деца — някъде около десет щели да му стигнат. По този въпрос бяха единодушни. Офелия изпитваше нещо като страхопочитание към дъщеря си и беше готова да има много деца.
Установиха се в Лондон и се преместиха в къщата, която Рейф бе купил за нея. Офелия я обзаведе по свой вкус. Приемаше гости, но не често. Дадоха един голям прием, за да отпразнуват, макар и с известно закъснение, сватбата си. Идеята бе на Рейф, който помоли тъща си да го организира. Дори Мейвис получи покана. Двете стари приятелки се сдобриха и сега бяха по-близки от всякога. В живота на Офелия вече нямаше място за ревност и завист.
Рейф я целуна по челото, а после по бузата. Тя се извъртя, за да потърси устните му. Рейф не се нуждаеше от друга покана. Целувката му беше пропита с нежност и любов. Ако бяха сами, целувката бързо щеше да се превърне в нещо друго. Но не и в детската стая!
Едно изпискване ги накара да сведат очи към дъщеря си, която пълзеше към тях, търсейки вниманието им. На ангелското й личице грееше усмивка. Тя нямаше да е най-красивото момиче, което някога е красяло лондонски сезон. О, не! Щеше да е най-красивото, най-умното, най-сладкото момиче в целия свят. Родителите й дори за миг не се съмняваха в това.