Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Офелия не отговори. В момента можеше само да си представя как Дънкан и Рейф се хилят, докато се хващат на бас, забавлявайки се за нейна сметка. Дали всичко, което си беше мислила, всичко, което Рейф й беше казал, е било лъжа? Отправи му убийствен поглед.
— За моето щастие значи? Когато просто си искал да изкараш пари — от мен?! Боже, какъв лъжец си!
— Фелия, обещавам ти…
Тя не дочака обясненията му. Вече тичаше към изхода, а майка й я следваше.
— Какво се случи? — задъхано попита Мери, докато се мъчеше да не изостава от дъщеря си.
Офелия даже не изчака да докарат каретата. Просто се втурна навън да я намери. Тъй като тя се оказа на близкия завой, майка и дъщеря пътуваха към дома буквално секунди, след като влязоха в нея.
Офелия мълчеше. Думите засядаха в гърлото й. Но сълзите, които се стичаха по страните й, бяха достатъчен отговор за Мери. Тя галеше дъщеря си, която хълцаше сърцераздирателно на рамото й.
Рейф стоеше на входната врата, гледайки как каретата на Офелия изчезва по улицата. Той също я беше последвал, забавяйки се само за да каже на Дънкан:
— Много ти благодаря, стари друже.
— Че тя не знаеше ли за баса? — попита Дънкан.
— Не, по дяволите, не знаеше! Да виждаш думата „идиот“, изписана на челото ми? Не ли? Само почакай, без съмнение скоро ще се появи.
— Какво я интересува дали сме се обзаложили, или не? Нали е променена. Нали вече не е опърничава и свадлива.
— Тя се промени, защото имаше цел. Но сега е убедена, че целта й е била погрешна. А това като нищо може да съсипе всичките ми усилия.
— Тогава тичай след нея да й обясниш. Не ме оставяй да се пържа на бавен огън.
ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Рейф пристигна в градската къща на семейство Рийд в най-ранния възможен час, който се смяташе приемлив за посещения. Дамите, майка и дъщеря, днес не приемаха гости, а графът не беше вкъщи. Рейф се върна следобед и му предадоха същото съобщение. Той поизчака малко, за да се увери, че връщат и другите посетители, което донякъде го облекчи. Поне не беше само той.
Неговият слуга Саймън също удари на камък в разкриването на плановете на дамите. Всъщност направо го изгониха, когато една от прислужничките каза на иконома, че той не е от тяхното домакинство. Но Рейф вече беше помислил и за тази възможност. Чакаше в наета карета, за да проследи дамите, ако те излязат някъде. Но те си стояха вкъщи.
Рейфиъл откри, че тревогата е неприятно чувство. Снощи трябваше да последва Офелия в дома й и да настоява да се видят независимо от часа. Тогава нямаше да си легне с неприятното чувство, което още не го беше напуснало. Най-страшна беше мисълта, че тя е наранена заради баса. Гневът й беше за предпочитане. Имаше си начин да се справи с него.
Писмото от баща му, в което настояваше за неговото присъствие в Норфорд Хол, му донесе известно облекчение. Рейф не беше изненадан от него. Даже бе изненадан, че го получава едва сега. Беше гостувал на своето семейство отдавна, скоро след завръщането си. Търпението на баща му най-сетне се беше изчерпало и той го викаше в семейното имение. Но макар да не намираше нищо особено в настояването на баща си, не можеше да го отмине просто защото моментът не беше подходящ.
Прекара нощта в писане на дълго писмо до Офелия, което после накъса на парченца. Обяснението на хартия не бе подходящо и дори можеше да утежни положението в зависимост от разположението на духа й, когато го прочете. Емоциите й бяха толкова бурни, че той трябваше да присъства, за да прецени реакцията й. Пък и какво толкова можеше да й каже, освен че облогът може и да е задействал плана му, но накрая е нямал нищо общо с развръзката.
На следващото утро замина за Норфорд Хол. След като прекара по-голямата част от нощта на писалището, беше прекалено уморен да попита защо Аманда е решила да се присъедини към него по време на краткото пътуване. Рейф почти през целия ден спа.
Но когато се събуди и забеляза на отсрещната седалка сестра си, която се мъчеше да чете въпреки друсането и подскачането на каретата, не се стърпя и каза:
— Да не си дошла да ме защитаваш?
Аманда надникна над книгата.
— Хрумна ми, че може би ще се нуждаеш от защита.
Въпросът му беше зададен на шега. Отговорът й беше сериозен.
— Защо? Не съм направил нищо, което да заслужава порицание. Татко вероятно просто ми се сърди, че през целия сезон не съм се мярнал у дома.
— Или е чул, че се криеш в провинцията с Офелия. Ако ми позволиш да изтъкна, все още не си ми казал за какво беше цялата работа.
Рейфиъл присви очи.
— Не си му казала, нали?
Аманда се обиди.