Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Сериозно ли? Какво те кара да мислиш, че това опърничаво същество се е променило?
— Прекарах изминалата седмица с нея.
— Ти се шегуваш! — скептично подсвирна Дънкан.
— Не, честно. Ако човек си направи труда да я опознае, тя е невероятна.
Дънкан се засмя:
— Сега вече съм сигурен, че се шегуваш. Какво, да не би да си я отвлякъл и да си я наплескал, за да се научи да те слуша?
— Нещо такова — уклончиво отвърна Рейфиъл със смутена усмивка. — Ще се увериш с очите си, че не се шегувам. Поговори с нея довечера и ще бъдеш изумен от промяната. Не е изключено дори да ти се извини, макар да не смята, че ти е причинила зло, което, реално погледнато, е така. Но се обзалагам, че ще се извини на Сабрина, ако я доведеш, Фелия съжалява за отношението си към нея.
— Добре. Обаче ми е много интересно да науча как си я укротил без тояга.
— Е, има бой, има натриване на носа, има го и това да ти отворят очите. Накарах я да прецени действията си от гледната точка на другите. Тоест, използвах средства второ и трето. Леля ми Есме ни придружаваше, за да не нарушим благоприличието. Върни се в хотела и съобщи на дамите, че ще ходят на вечеря, за да имат време да се приготвят. Ще те известя за часа и ще мина да ви взема веднага, щом разбера къде отиваме.
ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Мери почука на вратата на дъщеря си, отвори я и подаде глава вътре.
— Реши ли най-сетне, мила?
Офелия седеше на писалището си, унесена в мисли. Дори не беше прегледала поканите, които майка й веднага беше струпала пред нея след връщането й от ездата. Пет от тях бяха пристигнали тази сутрин. След вчерашното парти мълвата, че тя се е прибрала вкъщи, бързо беше обиколила Лондон. Сега много домакини искаха да се възползват от нейната популярност. Присъствието й често осигуряваше успеха на даден прием или вечеря.
Офелия беше прочела няколко покани и се беше замислила за Рейф. Сега трябваше да реши.
— Мисля, че ще се забавлявам на бала у лейди Уилкот. Поканата пристигна преди няколко минути.
— Ще кажа на баща ти.
— Недей. Предпочитам ти да дойдеш с мен. Нали нямаш нищо против?
— Съвсем не, скъпа. Всъщност горях от нетърпение да те придружавам на баловете, но баща ти все се мръщеше и затова се отказах да го правя. Шърман твърдеше, че съм го разсейвала, а той трябвало да те държи под око.
Офелия просто не знаеше какво да каже. Колко „мило“ от негова страна: да представя като загриженост нежеланието да се появява с жена си на публични места.
— Мислех, че просто не ти се ходи — отвърна Офелия. — Знам, че предпочиташ да се изявяваш като домакиня.
— Просто така и не успях да убедя баща ти да ме придружи на някой прием. Шърман изобщо не обича социални мероприятия… освен ако не ги устройва той самият.
— Разбирам. Тогава да си замълчим пред него. Можеш ли да му оставиш бележка?
Мери се засмя.
— Интересно хрумване. Вероятно после ще ми се нахвърли с гневни приказки и ще ми се муси сума време, но пък двете с теб да се забавляваме навън една вечер. Божичко, колко съм развълнувана!
След като Мери си тръгна, Офелия се усмихна. Не беше излизала с майка си, откакто двете пазаруваха на Бонд Стрийт преди началото на сезона, а и преди това само веднъж беше ходила с нея на театър.
Имаше и друга причина да се вълнува, когато Сейди започна да приготвя тоалета й. Тя нямаше нищо общо с прелестния й външен вид, въпреки че Офелия направо грееше в светлосинята бална рокля. Светлосиньото не случайно бе любимият й цвят: той подчертаваше платиненорусата й коса, сияйно бялата й кожа и сините й очи. Офелия имаше страшно много рокли в този цвят, но с различни украси и гарнитури. Тази например беше със сребристи шнурове. На врата си беше сложила тънка сребърна верижка с малки сапфирчета, която придаваше по-тъмен нюанс на очите й.
Тя едва сдържаше възбудата си, защото имаше чувството, че Рейф ще бъде там тази вечер, което изобщо не беше възможно, тъй като той вероятно не би избрал да посети подобно величествено събиране. В края на краищата не си търсеше съпруга. На една вечеря в Олдърс Нест беше споменал на леля си, че повече няма да придружава Аманда на баловете. Един такъв бал беше най-невероятното място, където би могла да го види. Но все пак усещането, че довечера двамата ще се срещнат, не я напускаше.
Заради тази своя интуиция тя постоянно се оглеждаше за него. Когато пристигна у Уилкотови, събралите се в голямата бална зала замлъкнаха при нейното влизане. Някога Офелия обичаше да възпроизвежда такъв ефект с появата си, но тази вечер я интересуваше само едно лице сред тълпата. Понеже беше много висок, й трябваха само няколко мига, за да разбере, че го няма… още. Продължаваше да е сигурна, че той ще се появи.