Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Разбира се.

Лицето на Ригън имаше особено, почти ведро изражение. Огледа тавана, сякаш преценяваше какъв цвят да го боядиса.

— Къде беше днес?

— Излез, ако обичаш.

Очите му продължаваха да гледат към тавана.

— Враждебността ти ме изненадва.

Само че не изглеждаше изненадан.

— Каза, че имаш нова информация. Ако е така, казвай. Ако ли не, върви си. Не съм в настроение за разпит.

Направи физиономия „Я виж ти!“

— Чухме, че си посетил частна детективска агенция тази сутрин.

— Е, и?

— По каква работа?

— Чуй какво ще ти кажа, инспекторе. Ще те помоля да напуснеш, защото знам, че отговарянето на въпроси няма да ме приближи към намирането на дъщеря ми.

Той ме изгледа.

— Сигурен ли си?

— Разкарай се, ако обичаш. Веднага.

— Както желаеш. — Ригън тръгна към вратата. Когато стигна до нея, попита: — Къде е Рейчъл Милс?

— Не знам.

— Не е ли тук?

— Не.

— И нямаш никаква представа къде може да е?

— Мисля, че в момента е на път за Вашингтон.

— Хм. Откъде се познавате?

— Лека нощ, инспекторе.

— Разбира се. Само един последен въпрос.

Потиснах въздишката си.

— Гледаш прекалено много епизоди на „Коломбо“, инспекторе.

— Така е — усмихна се той. — Но нека все пак да задам въпроса.

Разперих ръце, подканяйки го да кара направо.

— Знаеш ли как е умрял съпругът й?

— Бил е застрелян — побързах да отговоря и моментално съжалих. Той се наклони още по-близко към мен, без да ме оставя на мира.

— А знаеш ли кой го е застрелял?

Стоях неподвижно.

— Знаеш ли, Марк?

— Лека нощ, инспекторе.

— Тя го е убила, Марк. С един куршум в главата от близко разстояние.

— Това са пълни глупости.

— Така ли? Сигурен ли си?

— Ако го е убила, тогава защо не е в затвора?

— Добър въпрос — подметна Ригън, отдалечавайки се по алеята. Когато наближи края й, добави: — Може би трябва да питаш нея.