Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Долна, смрадлива свиня! Остави човека на мира!
Въпреки необичайно високите нотки в този женски писък, Джейкъб Потс мигновено разпозна в него гласа, който бе копнял да долови сред пъстрия жаргон на заселниците още от мига, в който слезе на брега. Най-после му се удаваше възможност да отмъсти на проклетата блатарка за всички унижения. Една ирландска кучка нямаше никакво право да бъде толкова самонадеяна и дръзка и да се държи с него като с презрян тъпак. Не му се щеше обаче да й прерязва гърлото — това бе идея на Мориса, а не негова. Собствената му жажда за мъст не можеше да бъде задоволена с един толкова бърз и сигурен метод за убийство. Шимейн О’Хърн трябваше да умре от бавна и мъчителна смърт.
Потс захвърли тоягата настрана, вдигна ръце на кръста си и се обърна. При вида на момичето на лицето му се изписа жестока усмивка, а в свинските му очички пламна злорадо задоволство.
— И ако това не е онази проклета ирландска кучка, дето все си пъха гагата в чуждите работи!
— Ти, жалко подобие на човек! — процеди през зъби Шимейн. — Не ти ли омръзна да тормозиш бедни, невинни същества?
Пред магазина бяха изложени за продан множество дълги дървени дръжки за брадви. Тя сграбчи една от тях, замахна с все сила и я стовари върху главата на Потс, като го уцели право в ухото. Грамадният моряк изръмжа от болка и притисна длан до окървавеното си ухо, но Шимейн не беше свършила. Тя стисна здраво дървото с две ръце и замахва още веднъж, този път улучвайки кокалчетата на ръката, прилепена до ухото му, и горната част на главата му. Ударът бе толкова силен, че ако беше нанесен с нож, със сигурност щеше да отнесе скалпа на мъжа. Това вече беше прекалено тежко оскърбление за честолюбието на Потс. Той изрева като разярен звяр, хвана дръжката на брадвата в месестата си длан, дръпна я рязко от ръцете на Шимейн и я запрати надалеч. В зениците му гореше свиреп огън. Грамадните му ръце сграбчиха Шимейн за гърлото и я вдигнаха високо нагоре — толкова високо, че пръстите й вече не докосваха земята, а въздухът, който тя отчаяно се мъчеше да си поеме, натежа от задушаващата воня на уиски, идваща от дъха му. Грубите му устни се сгърчиха в кръвожадна усмивка.
— Сега вече ще умреш, кучко! — изсъска той и огромните му, дебели пръсти бавно се стегнаха около тънката шия на Шимейн, която безпомощно висеше в ръцете му. — И този път можеш да си сигурна, че господин Харпър не е тук, за да те спаси!
Шимейн заби нокти в ръцете му в безуспешен опит да се откопчи от здравата му хватка. Вече не можеше и да си поеме дъх. Тя продължи отчаяно да се мята, но силите й постепенно започваха да се изпаряват и скоро грамадното лице на мъжа, слисаните лица на хората наоколо и дори слънцето горе в небето станаха мъгливи и неясни. Миг преди всичко да потъне в мрак й се стори, че някой, може би гърбушкото, си пробива път през тълпата зяпачи, но беше все още толкова далеч, че нямаше надежда да стигне до нея навреме, за да я спаси от смъртта. Ръцете й се отпуснаха безпомощно. Всичко щеше да свърши съвсем, съвсем скоро.
Шумотевицата, долитаща откъм улицата, бе принудила Гейдж да излезе от магазина и да се присъедини към скупчените на гъсто хора, за да провери какво става. Когато успя да надзърне през множеството глави и рамене и видя Шимейн да виси бездиханна в лапите на някакъв грамаден исполин, гневът му кипна. Той изруга грозно, сграбчи стоящия пред него човек за врата и го избута встрани, след което продължи да разблъсква грубо останалите зяпачи, за да си пробие път до центъра на тълпата, пътьом вземайки захвърлената от Потс дръжка на брадва. Щом достигна до целта си, Гейдж заби дървения прът в дебелия, мек корем на негодника с такава сила, че Потс изрева от болка, преви се надве и политна назад. Пръстите му се отпуснаха и освободиха Шимейн от желязната си хватка.
Гейдж се завъртя рязко и успя да хване прислужницата си миг преди тялото й да се свлече на земята. Той бързо я вдигна на ръце и се взря разтревожено в лицето й, но Шимейн не даваше никакви признаци на живот. Гейдж я разтърси, но главата й просто се отпусна безжизнено върху рамото му. Обезумял от ужас, той разбута с лакти тълпата и се втурна към магазина, на чийто праг бе застанал Андрю, разтреперан от уплаха.
Звукът на бързи, приближаващи се стъпки и предупредителният писък на госпожа Макгий накараха Гейдж да отскочи рязко встрани точно в мига, в който Потс се хвърли напред с намерение да го нападне в гръб. Толкова се беше засилил, че след като тялото му не срещна нищо по-твърдо от празното въздушно пространство, грамадният звяр полетя напред с размахани ръце. Гейдж помогна на полета му с мощен ритник по задника, който отхвърли моряка в крайпътната канавка, където Потс безпомощно се просна по лице насред една голяма кална локва, съвсем наскоро обогатена с пресни изпражнения от минаващите коне. Той яростно изплю помията от устата си и се помъчи да се изправи, но се подхлъзна на тинестото дъно и отново падна, този път поглъщайки още по-голямо количество от гнусната гадост. Вторият му опит претърпя същия провал, както, впрочем, и следващият. Отчаяните му усилия да се измъкне от калната дупка бяха посрещнати от тълпата със силен, весел кикот, а когато те най-после се увенчаха с успех, зяпачите вече се превиваха от смях. Под подигравателните им аплодисменти и присмехулните викове „Помияр!“ Потс бързо се отдалечи по улицата, окалян до уши и вонящ на тор.