Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Кърлейн не беше човек, комуто е толкова лесно да се откаже нещо, той отговори на предложението с усмивка, но го прие и келнерът не видя как пое задължението да съобщи за появата му в частното сепаре, където лорд Рексли и неговите приятели се забавляваха с хазарт. — Моите поздравления — каза язвително Рексли, когато Кърлейн си притегли стол. — За пръв път виждам човек, успял да наложи тук собствената си воля. Навярно е способност, която сте донесли от вашата любима Америка.
— Да — отговори Кърлейн, без да се замисля. — Странно е все пак, че я усвоих от един англичанин, който гостуваше в моята прекрасна страна. Той беше открил, че е достатъчно да вирне достатъчно високо нос и да говори с тон на превъзходство, за да наложи волята си. Както виждате, това действа изглежда навсякъде. Още едно стойностно откритие, за чието авторство британците могат да претендират, не намирате ли?
Лорд Рексли не отговори и насочи вниманието си към играта. Едва един час по-късно, когато останалите играчи се сбогуваха, той заговори отново с Кърлейн.
— Мисля, че ми е достатъчно — каза той и отмести заровете встрани. — Ако желаете да продължите да използвате помещението, мога да ви го предоставя за останалата част от нощта.
— Не, не го искам — отговори откровено Кърлейн. — Дошъл съм в тази нещастна дупка, само за да ви съобщя нещо. Иначе кракът ми нямаше да стъпи тук.
— Дошли сте да ми кажете, че лорд Калън не може да дойде, нали така? — попита Рексли, вдигна чашата си и замислено я завъртя. — Вече го знаех. В Лондон новините пътуват бързо. Още преди да дойдете тук, вече знаех и за малкото спречкване между Сивърн и вас на бала на лейди Върси. Излишно е било Лъки да ви праща, за да ми кажете, че ще заведе съпругата си вкъщи, вместо да дойде тук. Нали той ви е пратил?
— Да.
— Е, в такъв случай, значи почвата под краката му се люлее — каза Рексли и отпи глътка вино.
— Успокойте се, това и на мен не ми хареса. — Кърлейн напълни чашата си догоре. — Той щеше да прати Сивърн, разбира се, но онзи идиот беше прекалено зает да се извинява на годеницата си.
Рексли се засмя.
— Ако не внимавате, ще бъдете убит заради Бела. Не че това ме интересува. — Той вдигна чашата си за „наздраве“ на мъжа срещу него.
— Нито пък мен — отговори на жеста Кърлейн. — Вие сте едно безсърдечно псе. Защо мразите толкова американците?
— Моят брат загина във войната в Америка. По-малкият ми брат, казваше се Дейвид. Беше на двайсет и две.
Кърлейн го изгледа мълчаливо.
— Господи — измърмори той. — Моя по-малък брат Джошуа също загина във войната. Точно на двайсет. Беше убит през 14-та край Ню Орлиънс, под командата на генерал Джексън.
Рексли го изгледа.
— Господи — прошепна и той. — Дейвид е загинал край Ню Орлиънс. През ноември същата година.
Кърлейн наведе глава.
— Джошуа през декември. Аз бях при него. Малко преди Коледа. Откарах трупа му у дома, в Тенеси.
— Аз посрещнах тленните останки на брат си на пристанището четири месеца по-късно — каза Рексли. — Малко след Великден. — Той поклати глава и се опита да се усмихне.
Двамата отново помълчаха, преди Рексли да попита:
— Защо дойдохте в Англия? Като изключим факта, че наследихте титлата на дядо си.
Кърлейн въздъхна.
— Отначало исках само да видя откъде е баща ми. Част от мен искаше да намрази всичко и да го хвърли в лицата на останалите членове на семейството. Аз съм последният наследник от мъжки пол по линия на баща си, знаехте ли това?
Рексли поклати отрицателно глава.
— След мен идват само далечни братовчеди. Всеки от тях би направил навярно по-голяма чест на титлата от мен. Но след като бях вече тук, достави ми перверзно удоволствие да предизвиквам толкова силни емоции. Американец, който наследява толкова почетна титла. — Той се усмихна саркастично. — Колко подходящо след всички тези години, за да бъда по-точен, по-голямата част от моя живот, — прекаран с прякора Копелето. Не знаете, Рексли, какво означава това за един мъж.
— Но мога да си го представя — отговори Рексли и почна да върти чашата си в ръка.
— Не е същото като да го знаеш — възрази му Кърлейн. — Преди да дойда в Англия, приех титлата само заради майка си. Тя прекара живота си в усилия да докаже, че баща ми наистина се е оженил за нея, но едва след нейната смърт дядо най-сетне призна истината. И то само защото нямаше друг жив наследник, който да заеме мястото му.