Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Пари! — извика той. — Олеле, майчице, как пари само! Спри веднага, Джон!
Бархетната риза обаче изобщо не го послуша. Още трима мъже изникнаха от склада, този път по-близо до Роланд. След като зърнаха съвършено спокойното и вдъхващо страх лице на Стрелеца, те веднага понечиха да се върнат обратно, ала вече беше късно. И тримата умряха, преди даже да могат да отлепят подметките на новите си кубинки от земята, за да побягнат. Еди си помисли за колите, които беше видял отвън — бяха поне половин дузина — и за големия „Уинебаго“4, паркиран отвън. Колко ли мъже беше пратил Енрико Балазар на тази мисия? Едва ли всички бяха негови хора. Откъде бе намерил толкова пари, за да плати на наемници?
„Много лесно — каза си младият мъж. — Някой му е изсипал достатъчно мангизи и му е казал да се захваща за работата. Да събере всички отрепки, които може да намери. И по някакъв начин го е убедил, че типовете, които трябва да очистят, напълно са заслужили участта си.“
Изведнъж от вътрешността на магазина се чу глуха експлозия. От комина изригна облак сажди, които засенчиха за момент гъстата черна гъба от горящия товарен камион, който се бе преобърнал на шосето отпред. Еди си помисли, че някой е хвърлил граната. Вратата към склада се изтръгна от пантите си, полетя по пътечката между палетите и падна на земята сред облак прах. Съвсем скоро онзи, който беше хвърлил тази граната, щеше да метне още една и ако тя се изтъркулеше в онази част на склада, където подът бе покрит с дизелово гориво…
— Забави го, колкото можеш! — извика Роланд. — Настилката още е суха!
— Да забавя Андолини? — учуди се Еди. — И как според теб да направя това?
— С голямата си уста! — извика Стрелеца и младият мъж видя нещо прекрасно — Роланд се усмихваше. Почти се смееше. Същевременно погледна към господин Бархетна риза — или Джон — и направи красноречив жест с ръка, който означаваше: „продължавай да помпаш“.
— Джак! — изкрещя Еди. Нямаше никаква представа къде можеше да се намира Андолини в този момент, така че просто започна да вика името му с пълен глас.
Изведнъж стрелбата престана.
— Хей! — изрева в отговор гангстерът. Звучеше приятно изненадан. Навярно това се дължеше на предвкусваното отмъщение, помисли си младият стрелец. Той му бе разказал играта в задната част на книжарничката на Тауър, обаче това не беше най-лошото. Еди го беше унижил. — Хей, пич! Ти ли си онзи играч, дето разправяше, че щял да пръсне мозъка ми по цялата стая, след което заби дулото на шибания си револвер под брадичката ми? Човече, да знаеш само какъв белег имам!
Еди си представяше как Андолини дава указания с ръце на оцелелите главорези от екипа си, докато произнася тази жалостива реч. Колцина ли бяха? Осем? А може би десет? Ами ако бяха повече? Сигурно част от тях в момента заобикаляха магазина, други се прокрадваха покрай стените, а останалите прикриваха господин Ръчна граната. И когато Джак сметнеше, че моментът е настъпил, щеше да даде сигнал за атака. Тогава цялата тази сбирщина щеше да се хвърли към плиткото езерце от нафта. Или поне така се надяваше Еди.
— Нося същия пистолет както онзи ден! — извика на Джак. — Този път мисля да ти го навра в задника, какво ще кажеш, а?
Гангстерът се изсмя. Смехът му звучеше неподправено и разтоварващо. Отвътре обаче Андолини навярно изгаряше от напрежение — с пулс над сто и трийсет и кръвно над сто и седемдесет. Това не беше просто някаква си възможност да си го върне на онзи дрисльо, който бе дръзнал да си поиграе с него, а най-важният момент в престъпната му кариера, мачът за Суперкупата на смрадливия му живот.
Нямаше никакво съмнение, че Балазар дава заповедите, а Джак Андолини ги изпълнява — той бе неговата дясна ръка и този път работата не се състоеше в това да се посплаши някой барман, който не иска да плати рекета за заведението си, или някой чифутин, който се опъва да кихне пари за закрилата на бижутерското си ателие на Ленъкс Авеню. Това си беше война, и то истинска. Джак беше интелигентен — поне в сравнение с онези копелдаци, които Еди беше срещал, докато се надрусваше с брат си Хенри — ала същевременно Андолини беше и доста глупав по начин, който няма нищо общо с резултатите от тестовете за интелигентност. Дрисльото, който го бъзикаше в момента, веднъж вече го беше понатупал хубавичко, обаче Джак Андолини се опитваше всячески да забрави това.
Нафтата се разливаше тихичко по площадката за товарене и се просмукваше в дъските на стария склад. Джон (или така нареченият сай Янки Бархетна риза) погледна въпросително към Роланд. Стрелеца му отвърна, като първо поклати глава, а после махна с дясната си ръка, което означаваше само едно — про дължавай.
4
Фирма, специализирала се в производство на така наречените „къщи на колела“. — Б. пр.