Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Аз очаквах нещо — каза Стоун, — но не и това.
— Лоша работа, но какво да се прави, така поне ням; да прекратят моето разследване. Всичко това ще запълни новините довечера и утрешните вестници. Вие със Сара защо не вземете да изчезнете от града?
— О, ние имаме билети за утрешния ранен полет за Лондон — уведоми го Стоун. — Как мислиш, ще се справиш ли без мен?
Дино му хвърли изпепеляващ поглед.
— Тръгвай! Ще направя всичко, каквото мога.
34
Стоун се събуди с главоболие. Сара беше станала и бе разтворила куфарите на нейната половина на леглото. След малко излезе от банята, загърната с кърпа, и вдигна предупредително ръка.
— Не ме гледай така — каза тя, — След малко пътуваме, нямаме време за цуни-гуни.
Стоун приседна на края на леглото.
— С това главоболие не представлявам никаква заплаха.
— Искаш ли да ти дам нещо по-силно от аспирина? Аз съм походна аптека.
— Ти определяш лекарството, аз го гълтам.
Сара изчезна за малко в банята и се върна с хапче и чаша вода.
— Само да не пиеш никакъв алкохол — предупреди го тя, — защото в комбинация с лекарството, ще те свали под масата.
Стоун изпи хапчето и попита:
— Колко е часът?
— Седем и половина, полетът ни е в 10.00. Приготвяй си багажа, нямаме време за закуска. В салона за първа класа все ще ни предложат някакви сладки или нещо подобно.
— Добре, добре — промърмори Стоун.
Влезе под душа и след като се облече, главоболието му беше преминало, усещаше се само леко замаян. Събра нещата си, пренесе целия багаж в асансьора, който ползваше много рядко, и го пусна да слезе в сутерена.
— Дино ще ни закара до аерогарата, иска да е спокоен за нас.
— Много добре — подхвърли Сара и навлече палтото си. — Да се махаме оттук.
Млад детектив ги караше с полицейската кола на Дино. Не приказваха много, така че Стоун имаше време да поразмисли. Определено не можа да стигне до задоволителни изводи. Когато пристигнаха на аерогарата, Сара му връчи билетите и каза:
— Би ли отишъл за проверката на багажа, налага ми се да отида до тоалетната?
Дино изпрати младия детектив да я придружи, а Стоун извика един носач за куфарите. После стисна ръката на Дино.
— Благодаря ти, че ни докара дотук.
— Не се притеснявай за нищо — каза му Дино. — Аз ще се погрижа.
— Накарай федералните да се заемат с експлозията, по тази следа могат да открият нещо.
— Вече съм се погрижил за това — всички остатъци от пикапа са откарани в гаража на федералните.
— Слушай какво ще ти кажа, Дино. Не зная дали си мислил за това, но след като Мери Ан и Бен са в Бруклин, а ние със Сара напускаме страната, ти оставаш единствен под прицела на онези хора. Длъжен си да се пазиш много.
— Винаги го правя — усмихна се малко тъжно Дино. — Ти се отпусни, почивай и се забавлявай. Пък и звънкай от време на време, за да те държа в течение.
— Непременно — отвърна Стоун. Двамата се прегърнаха и Стоун тръгна подир носача. На гишето за първа класа нямаше опашка и го обслужиха бързо. Стоун качи куфарите на Сара на кантара. Мисълта му работеше трескаво.
— Това ли е всичко — попита го служителката. — Вие нямате ли багаж?
В този момент той взе окончателното решение.
— Ще лети само единият от нас. Имате ли нещо против да оставя при вас моите чанти за няколко минути? Ще се върна да ги взема, след като приятелката ми излети.
Жената му върна билетите и паспортите.
— Ще ги наглеждам, разбира се.
Стоун тъкмо слагаше билетите в джоба си, когато се появи Сара.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Да, хайде да намерим чакалнята за първа класа.
Умълчани, пиха кафе и похапнаха сладки. Стоун разгърна вестник „Таймс“ и възкликна:
— Има ни на първата страница.
— Не ща и да чуя повече за това — пресече го тя. Изхвърлям го от главата си. За Бога, хич да не отваряш дума за това пред родителите ми. Направо ще полудеят.
— Добре.
Обявиха техния полет и двамата закрачиха бавно към изхода. Стоун изчака, докато приближиха самолета, и дръпна Сара настрани.