Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Сирина тихо въздъхна.
— Това е просто подарък — каза Бо. — Хората постоянно дават подаръци на тези, които обичат.
И двамата едновременно го забелязаха — за миг между тях беше изскочила думата „обичам“. После обаче той не обърна внимание на подтекста.
— Вземи роклята — настоя младият мъж. — Моля те, избрах я тази сутрин в седем и половина.
— Госпожа Мор сигурно се е изненадала.
— Трябва да е благодарна, че не съм я събудил по-рано.
— Ами ако не я взема?
— Ще те разбера — каза той в опита си да разбере неразбираемото.
— Трябва ли напълно да се откажа и да те оставя да се наложиш?
— Това би разрешило още няколко, ъ-ъ, належащи проблеми.
— Като?
— Диамантите, които ти купих.
— Бо!
— Чудесно подхождат на роклята, а и Ема ще носи диаманти, всички дипломати също ще са отрупани с бижута.
— Аз няма да съм. Не! Категорично не!
— Хайде отново да постигнем компромис. Вземи роклята, не вземай диамантите.
— Ти манипулираш ли ме? Да не би диамантите да са уловка, за да взема роклята?
— Не, наистина ги купих.
— Не ти вярвам.
— Не мърдай.
Няколко минути по-късно той се върна с три кутийки от червена кожа.
— Ето!
Сирина не успя да устои на изкушението да ги погледне, макар и да знаеше, че не може да ги приеме. Бо сложи кутийките на масичката и тя ги отвори една по една. Откри ослепителна огърлица със стотици блестящи диаманти, гривна, грееща като слънце, и обици, които сигурно едно време са принадлежали на кралица — толкова богато бяха украсени.
— Прекалено разточителен си.
— А ти си прекалено принципна.
— Ще взема роклята — тихо промълви тя.
— А аз ще върна диамантите.
Сключиха сделката с целувка. Целувка, която след малко се превърна в нещо повече, защото не бяха се любили цял ден заради учтивостта, към която се бяха придържали, и сега копнееха един за друг.
Единадесета глава
Когато пристигнаха в посолството, Сирина и Бо бяха задъхани и засмени и се извиниха, че почти са закъснели. Любовта им един към друг беше толкова очевидна, че Деймиън отведе Бо настрани, преди другите да пристигнат, и го предупреди да бъде по-благоразумен в присъствието на гостите.
— Никой няма да повярва, че си се запознал със Сирина с пристигането си на вечеря, ако се държиш като страстен любовник — поясни чичо му. — Разчитам да проявиш повече дискретност. Способен ли си на такова нещо?
— Ще се държа най-прилично от всички гости — обеща Бо, — стига Ема да ме настани до Сирина.
— Готово. И не забравяй, че именно репутацията на Сирина ще пострада, ако не се държиш прилично, а не твоята. Разбрахме ли се?
— Имаш честната ми дума.
— Тя изглежда прекрасно тази вечер, между другото. Но не виждам диамантите — весело отбеляза Деймиън.
— До това решение стигнахме след преговори — отвърна Бо и се усмихна. — Сега и двамата сме доволни…
Но на Бо ролята на изряден джентълмен му се стори по-тежка от очакванията му, защото всички присъстващи мъже бяха напълно погълнати от младата роднина на Ема. Те се насъбраха около нея, когато обявиха почивката преди вечеря, гледаха я почти неприкрито по време на вечерята, а след като започнаха танците, Сирина беше отрупана с предложения.
През цялото време Бо се държа прилично и изключително умело играеше ролята на неин партньор за вечеря, което изуми чичо му и очарова Сирина. Беше мил и дружелюбен, с интерес се включваше в разговорите и се стараеше да не забелязва похотливите погледи и предразполагащи забележки, насочени към любимата му.
Сирина много се забавляваше, а такава беше и целта на вечерта, повтаряше си той. Освен това беше дал обещание на Деймиън. Бо обаче често поглеждаше към часовника…
Младият Сен Жюл тъкмо разговаряше с Том и Джейн Максуел, когато музикантите влязоха в залата и той за миг спря по средата на изречението, щом видя колко мъже се бяха насочили към Сирина.
— Тази вечер си имаш съперници — отбеляза Том. — Госпожица Блайд е пленила въображението на всички присъстващи ергени.
— Както и на доста от по-интелигентните — сухо отбеляза Бо.
— Ема ми каза, че си обещал да танцуваш със Сирина — потайно каза Джейн, която си беше направила собствени заключения за отношенията между госпожица Блайд и Бо, независимо от това, което Ема й беше казала за връзката им.
— Тя е присъствала само на провинциални тържества и се опасяваше от един толкова подбран прием. — Последните думи на Бо бяха казани с отявлено саркастична интонация. — Затова аз й обещах да потанцувам с нея.