Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Рени се замисли. Беше прав. Няколко дни за подготовка нямаше да й бъдат излишни, а имаше и куп служебни задължения. Нямаше ли да й бъде в тежест, вместо от полза той?
!Ксабу я гледаше невъзмутимо. При цялата си млада и миниатюрна фигура бушменът излъчваше някаква непоколебимост. Спокойната му настойчивост вдъхваше доверие.
— Добре — каза най-после тя. Струваше й огромни усилия да отстъпи. — Ако състоянието на Стивън не се влоши, ще изчакам. Но ако тръгнеш с мен, ще правиш само каквото ти кажа, докато сме вътре. Ясно ли е? За начинаещ си много талантлив — но все пак си начинаещ.
Усмивката на !Ксабу стана по-широка.
— Да, учителко. Обещавам.
— Тогава изчезвай от кабинета ми и върви да учиш за изпитите. Имам работа.
Той направи лек поклон и излезе, като притвори тихо вратата зад себе си. Въздухът раздвижи дима от цигарата й. Рени наблюдаваше въртопчетата от пушек на светлината от прозореца — безсмислени, постоянно променящи се спиралки.
Тази нощ сънят се върна. !Ксабу стоеше на ръба на дълбока бездна и разглеждаше джобен часовник. Този път му бяха поникнали крака и той се разхождаше по дланта му като плосък сребърен бръмбар.
Нещо закръжи във въздуха оттатък ръба на скалата, невидимо сред мъглата, но все по-близо и по-близо. „Птица“ — помисли си тя, щом видя крилата. Не. Беше ангел. Трепкащо, синкаво видение с човешко лице.
Лицето на Стивън. Докато се носеше към нея, той я извика, ала гласът му потъна в порива на вятъра. Тя изкрещя и сепна !Ксабу, който се извърна, направи крачка назад, политна над ръба и изчезна.
Стивън погледна надолу, където беше паднал малкият мъж, после вдигна втренчен, насълзен поглед към Рени. Устните му отново се раздвижиха, думите му отново достигнаха до слуха й. Вятърът го подхвана, разтвори крилата му и го разлюля. Преди Рени да успее да помръдне, той потъна в мъглата.
ОСМА ГЛАВА
ДРЕД
МРЕЖА/НОВИНИ: Полицаи застрелват двайсет и двама последователи на канибалски култ.
(Картина: чували с трупове, подредени пред сгради.)
Диктор: Гръцки военни полицаи застреляха двайсет и двама членове на скандалния култ „Антропофаги“, известен с практикуването на ритуален канибализъм, при престрелка, превърнала центъра на Наксос в бойно поле. Убит е и един полицай, а двама са ранени.
(Картина: мъж с брада размахва кол и крещи към публиката.)
Тъй като установяването на самоличността на труповете, някои, от които — с тежки изгаряния, все още не е приключило, засега не е ясно дали вождът на групата Димитриос Кризостомос — когото виждате на запис, направен тайно от правителствен информатор — е сред убитите при нападението над Сакристос…
Харесваше му как се придвижва — на бавни скокове — като леопард пред нападение. Усили звука и тътенът на барабаните заехтя отвсякъде. Чувстваше се като бог. Звукозаписът по вътрешната му система създаваше усещане за съвършенство. „Камера, камера“ — помисли си той, проследявайки жената с очи. Имаше страхотно дупе — усмихна се, докато гледаше предизвикателните й движения и за да подчертае усмивката, вмъкна тромпетово глисандо, остро и хладно като нож.
Сребристите звуци го накараха да се сети за собственото си оръжие — едноостър резец за сухожилия „Цайсинг“ — и той го измъкна и го разгледа отблизо, докато тромпетът бавно извиваше кресчендо, което го накара да се втвърди като скала.
Жената ускори крачка и се задруса надолу по стълбите към подземния паркинг. Страхотното дупе заподскача и го накара да откъсне очи от ножа. Бяла жена, богата и със стройно тяло, коса с цвета на пясък, с прилепнали по бедрата луксозни бели панталони. Не беше го забелязала, но сигурно усещаше, че я преследва — животинският й нюх на газела подушваше опасността.
Когато слезе от последното стъпало, погледна назад и за миг очите й се разшириха. Разбра. Докато се спускаше по мрачното стълбище, той усили барабаните; те тътнеха в главата му и блъскаха черепа му като боксови ръкавици — круша. Но не ускори крачка — това не подхождаше на истински художник. Пристъпваше бавно-бавно. Намали звука на препускащите барабани, за да се наслади на неизбежността на настъпващата кулминация.
Сред тътена се прокрадна друг ритъм — учестено думкане на прединфарктно сърце. Тя вече приближаваше до колата си и тършуваше за дистанционното. Приглуши зрението си, докато жената и топлината й единствени заблещукаха в тъмния гараж. Ускори ход, като възбуди музиката така, че се втурнаха повече корни, а ритъмът препусна, за да изгради кресчендо.