Бялата зима на аристократите

— Сигурно е така — със силно съмнение в гласа се съгласи Коко. И въздъхна: — Но на мен по служба не ми се полага да вярвам в Бога. Длъжен съм да бъда атеист.

— А ти все пак помисли — започнах приятната игра на тормоз на ближния. — Дали да служиш чак толкова стриктно и всеотдайно на конюнктурата на една власт, или да направиш кръстния знак? Той ще те свърже с по-дълбоки и по-трайни във времето истини.

— А кауш де, а кауш!15 — опита се да бъде строг Коко. Но се отказа. И замислено предложи: — Ако ми докажеш, че с едното кръстене, ще станем близки с тази мацка например…

— Дали ще станете близки, е въпрос на развитие. Но ако се пречупиш и се прекръстиш, първата крачка, запознанството, ти е в кърпа вързана…

Коко се огледа внимателно и бързо и срамежливо се прекръсти. Беше ми в ръцете. Затова казах бавно и взискателно:

— Не така! Направи го като истински вярващ. Бавно, широко, открито. Господ не обича неуверените. Удовлетворява желанията само на тия, които не крият и не се срамуват от вярата си!

Без да се оглежда, Коко се прекръсти съвсем според каприза на изискванията ми, но изръмжа заканително:

— Имай късмет да не докараш мацето на масата. И то — усмихнато. Ще те окошаря още сега! Пък после ще измисля защо…

— Измислено е! — успокоих го аз. — За религиозна пропаганда. Никой не би повярвал на моите твърдения, че ти си се кръстил. Ще повярват на теб!

— Хубаво, че го знаеш — промърмори Коко.

Драснах по стъклото. Надя погледна, но в късния следобед лампите на заведението още не бяха запалени, ние стояхме на тъмното и тя не ме позна.

— Ти повярва! Сега ще стане чудото. Пийни две глътки кафе, та да не ти засъхват устата… — посъветвах го и станах.

Излязох навън и още от няколко крачки предупредих:

— Сега да не хукнеш да ме прегръщаш и целуваш! Идвам като любовен емисар. Един добър човек е хлътнал до уши по теб.

Надя спази указанията и ми подаде само ръка. Но се осведоми:

— Завързаняк някой сигурно?…

— Не бих казал. И е наистина добър човек. Малко нещо милиционер, но това е занаят, а не диагноза…

— Има и занаяти с диагноза — коригира ме тя. — Май се сещам кой е?… Един такъв симпатяга с мустаци. Прави се на страшен, а преглъща като риба на сухо. От два месеца се кани да ме заговори, а все не набира кураж. Не обичам схванатите — малко капризно завърши тя.

— Ти се запознай с човека, омай го, накарай го да те гледа с големи очи, пък тогава преценявай докъде ще стигаш и колко ще се заиграваш с него — добронамерено я посъветвах аз.

— А ако не съм се отказала от идеята за един друг човек? — погледна ме Надя.

— Моментално ти разработвам сценарий. Уплиташ връзката с примерния сержант на сериозно, а каниш другия човек за кум. Според хубавите виждания на някой жизнени племена и народи кумът се нагърбва и с функцията на сексуален експерт — пръв дегустира булката — отново добронамерено я посъветвах аз.