Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Когато излязох оттам, дочух нещо, но ми трябваха два месеца, докато намеря съобщението от три реда, напъхано в страница, която никой не чете.
Има два наистина впечатляващи факта, определящи рамките на века и даващи ново начало. Полетът на Гагарин и експедицията на Амстронг, Олдрин и Колинз. Човечеството излиза физически от капсулирането си — чрез Гагарин. И реално прохожда в космоса чрез тримата американци.
За Гагарин се говори и пише и той го заслужава! За тримата американци се мълчи. Защото страната им не принадлежи към нашата система. Но преди да има такава или онакава система, има човечество! Цивилизацията стои над обществено-политическите системи…
Усещах, че повишавам глас. Хората на опашката край нас ни гледаха с любопитство. Един колега, някъде около моите години, попита:
— Ама вярно ли американците са летели до Луната?
— Ама вярно са летели… — изръмжах му аз.
— И кога?
— 16 юли 1969 г.
— Има нещо такова, но какво точно — не знам! — авторитетно се намеси друг.
— Ти па откъде си сигурен? — вмести се още някой.
— Слушал е „Дойче веле“ или „Гласът на Америка“. Откъде може да знае? Да не е търчал след ония до месечината? — чу се друг подигравателен глас.
Това, което стана тогава, на опашката в библиотеката, сега може би звучи малко странно.
Хората поддаваха на дресурата. Усвояваха основно официалните истини. Но слухтяха и за премълчаното. Съмняваха се и в казаното, и в недоизказаното, и в премълчаното. Някои се плашеха. Други преодоляваха страха си. На трети не им пукаше, защото нищо не търсеха и от нищо не се терзаеха.
Но всички бяха повече или по-малко дресирани.
Имаше и една категория, която, сега си мисля, е била наистина ценна. Интелигентни хора, които просто си вършеха работата и приемаха истината и времето си такива, каквито са.
Тогава редакторът взе две кафета и тръгна към една от масите. Покани ме с жест да седна срещу него. Без да бърза, отпи глътка. Погледна ме в очите.
— Дразните ли се от цензурата?
— Че кой може да й се радва?
— Посредствените — подсказа ми той. И добави: — Цензура винаги е имало и ще има. Има я и там, където се създава усещането, че я няма. И тя е може би по-опасният сорт. При нас просто си знаем, че сме под капак. И ставаме изобретателни в естествения си стремеж да се доберем до истината. А там, където има видимост за пълна свобода на думите, винаги съществува рискът да бъдеш манипулиран. Именно защото вярваш, че няма нищо скрито-покрито.
— Остава да ми обясните защо не смеем да говорим даже за прозрения, до които умни хора са достигнали преди години. Само защото не минават през някакъв калъп.
— Ами, това въобще не е сериозен проблем. Прекарваме ги през калъпа и ги пускаме. Но истината е здрава и еластична. Тя възстановява формата си дори когато е минала през калъпа.
— Успокоявате ли ме?
Редакторът отпи глътка кафе, замисли се.
— Въобще не ви успокоявам — да не съм мама или пък детска учителка? Винаги са правени опити за прикриване на факти и осмислянето им. Резултатът, категорично, е временен. Няма и не може да има непробиваема цензура! За всичко си има Видовден!
Ще ви предложа да направите един обзорен материал, в който да споменете и съветските, и американските резултати в едър план до момента. Без прогнози. Без паралел. Прогнозите, ако не съвпадат с очакванията, дразнят. А паралелите предизвикват у по-примитивно мислещите хорица подсъзнателно противопоставяне.
Говори за фактите, като за нещо отдавна известно — премина на „ти“ редакторът. — За баланс можеш да споменеш и за перипетиите около „Аполо“1314.
— И ти ли слушаш „Свободна Европа“?
— Всички нещо слушат. Какво толкова?… — с равен глас отговори редакторът. — Ела горе да ти дам вестника.
Материалът беше доста свит откъм обем. Във вид на обзор все пак беше казано, каквото имаше да се каже. Понеже беше излязло като редакционен анонс, липсваше името ми.
Суетен съм бил, защото това малко ме позасегна.
А иначе редакторът беше прав. За еластичността и за възстановяването на формата на истината.
XIX.
Наистина са неведоми пътищата Господни!
А може би има телефонна или някаква друга връзка с щаба там, горе?… Където е пълно с архангели, ангели, ангелчета-адютанти, ангелчета-чиновници и кой-знае още какви полезни хвъркати същества… Благодарение на тази, вероятно съвършена организация, на Божието бюро може да се появи например записка, започваща с: „В качеството си на ангел-експерт считам за свой дълг да предложа да се удовлетвори желанието на …“ Благодарение на резолюцията „Да“ в горния ляв ъгъл нещата могат да се развият благоприятно за някого. Така се поражда приятната увереност и у последния земен грешник, че светът е устроен наистина добре. Или поне поносимо.
14
„Аполо 13“ — американски сериен космически полет с предвидено кацане на Луната. Неуспешен. След перипетии, екипажът успява да се върне на земята /11-17 април 1970 г./ Б.а.