Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Моф Дизра остави електронния си бележник.
— Задоволително — каза той и погледна към другите. — Нещата сякаш се развиват добре…
— Нещата се развиват бавно — пресече го Флим и се облегна назад. Краката му бяха вдигнати върху кораловото бюро на Дизра. — Какво сме постигнали? Няколко пиратски набега и стотина бунта.
— Търпението е добродетел — напомни Тирс на актьора. — Дори за войниците. Особено за войниците.
— Аз съм актьор, не войник — възрази Флим. — Но в моя свят никой не обича да протака нещата. Прицелвате се, опъвате тетивата и пускате… Почнете ли да умувате, всичко ще изгубите.
— Няма да изгубим — успокои го майорът. — Бъркаме деликатна гозба, трябва да поври повечко.
— Тогава може би трябва малко да намалите огъня — каза Флим. — Това е най-великата ми роля. А единствените, които са ме видели в нея, сте вие двамата и още четиримата капитани на звездните разрушители. Кога ще се явя пред публика?
— Ако продължаваш в този стил, може никога да не се явиш пред публика — отговори Дизра, овладявайки се с усилие.
Флим започваше да показва всички приумици и прищевки на самовлюбен актьор, каквито мофьт винаги бе презирал.
— Не се притеснявай — успокоително се обади Тирс. — Ще имаш възможност да се представиш поне на закрито представление за бунтовниците. Но преди това трябва да решим къде ще е най-доброто място за него. Нужно е да разберем кои правителства са за строги санкции спрямо ботанците и кои са за опрощаване и мирно уреждане на въпроса.
— Значи най-вероятно е да се представиш на Мон Каламари или на Дурос — изръмжа Дизра, гледайки изпод вежди бившия гвардеец.
Това бе едно от последните предложения на воина и мофът съвсем не бе въодушевен от него. Намерението на Дизра бе да използва Флим, без да вдига много шум, за да вдъхнови имперските сили, но не и да плаши Новата република дотолкова, че тя да се нахвърли върху тях.
— Моментът наближава — продължи Тирс, пренебрегвайки коментара на мофа. — Шпионите ни на Корускант докладват за петиция до президента. Ако се докопат до копие от нея и разгласят текста, нещата много ще се ускорят. След няколко дни според мен ще можем да минем към следващата фаза.
— Надявам се — каза Флим. — Не може да не ви е идвало на ум, че Новата република може по много прост начин да реши кризата и да провали плановете ни.
— Разбира се, че ни е идвало — отвърна Дизра, едва сдържайки се. — Нужно е само да се разбере кои ботанци са помогнали на агентите на Палпатин на Каамас.
— И сте предприели стъпки това да не се случи?
— За глупак ли ме смяташ! — повиши тон мофът. — Разбира се, че съм предприел. Единствените пълни записи са тук на Бастион и се пазят строго.
— Но не е съвсем така — замислено каза Тирс. — В архивите на база Убикторат на Яга Минор също може да има копия.
— Защо не си казал досега? — намръщи се Дизра.
— Досега не сме повдигали въпроса за защитата на информация от противника — отвърна майорът. — Знам, че сте се се погрижили за архивите на Бастион, и предположих, че не сте забравили и копията на Яга Минор.
— Досега не съм, но мога да го направя — каза мофът. — Още довечера отлитам за Яга Минор.
— Отиването ви там лично може би не е най-добрият ход — спокойно възрази бившият гвардеец. — Командирът на базата доста добре познава адмирал Пелаеон, а и нямате основателен предлог да искате достъп до архивите му, като се има предвид библиотеката на Бастион, която ви е подръка.
Дизра отново се намръщи:
— Тогава кой ще отиде? Ти ли?
— Логично е да отида аз — каза Тирс. — Генерал Хестив не ме познава нито по име, нито по лице и мога да измисля някаква история, която не е свързана. Ако не налетя на Пелаеон, няма да има проблеми.
— А как ще проникнеш в специалния фонд? — попита Дизра.
— Ще използвам копие от декодиращата ви система, разбира се — сви рамене майорът.
Мофът се намръщи повече.
— За втори път се опитваш да измъкнеш декодера от мен. Защо толкова настояваш да го имаш?
— Явно предпочитате бунтовниците първи да сложат ръка на документите за Каамас — отговори Тирс. — От какво се страхувате?
— Не зная точно — мрачно отвърна Дизра. — Може би от това, че… че всъщност единственото, което искаш от началото… е да си напъхаш носа в тези записи. Може би мисля, че, докопаш ли онова, което търсиш, ще изчезнеш и ще ни оставиш да се оправяме с кашата.
— Преди минутка се страхувахте, че ще присвоя великия ви план — усмихна се майорът. — Сега изведнъж се разтревожихте, че мога да го зарежа. Решете кое от двете ви притеснява.