Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Това са приказки, Кодрингер.
— Прав си, приказки са. Но знаеш ли кога приказките престават да бъдат приказки? В момента, в който някой започва да вярва в тях. А някои вярват в приказката за Старата кръв. Особено в онази й част, в която се казва, че от кръвта на Фалка ще се роди отмъстител, който ще разруши Стария свят и върху неговите руини ще изгради нов.
— И този отмъстител може да е Цирила?
— Не. Не Цирила. Нейният син.
— А Цирила я търси…
— Емхир вар Емрейс, императорът на Нилфгард — завърши студено Кодрингер. — Сега разбираш ли? Независимо от нейната воля, Цирила трябва да стане майка на наследника на трона. Ерцхерцогът, на когото му предстои да стане Ерцхерцог на Мрака, е потомък и отмъстител на онази дяволица Фалка. Гибелта, а по-късно и новото сътворение на света трябва да се осъществят, както ми се струва, управлявано и контролирано.
Сакатият мълча дълго.
— А не ти ли се струва — попита той накрая, — че би трябвало да уведомиш Гералт за това?
— Гералт? — смръщи устни Кодрингер. — А какъв е той? Не е ли случайно онзи наивник, който неотдавна ми внушаваше, че действа напълно безкористно? О, разбира се, аз вярвам, че не се стреми към собствена изгода. Но се стреми към чужда изгода. Впрочем, неосъзнато. Той преследва водения на каишка Риенс, но при това не чувства нашийника на собствения си врат. И аз трябва да го информирам? Да помагам на онзи, който иска да завладее сам тази кокошка, снасяща златни яйца, за да шантажира Емхир или да спечели доверието му? Не, Фен, може да съм глупав, но не чак толкова.
— Вещерът също е воден на каишка? Чия?
— Помисли.
— Проклятие!
— Много точна дума. Единствената, която има влияние върху него. На която той се доверява. Но аз не й се доверявам. И никога не съм й се доверявал. Ще се включа в тази игра.
— Това е опасна игра, Кодрингер.
— Няма безопасни игри. Има само игри, които си струват и които не си струват риска, Фен, братко, не разбираш ли какво ни е попаднало в ръцете? Златна кокошка, която не на някой друг, а на нас ще снесе огромно яйце, цялото от жълтичко злато…
Кодрингер се закашля. Когато свали кърпичката от устата си, върху нея имаше кървави петна.
— Златото не може да излекува това — каза Фен, гледайки кърпичката в ръката на съдружника си. — Нито пък ще ми върне краката…
— Кой знае?
На вратата се почука. Фен неспокойно се завъртя в креслото на колела.
— Чакаш ли някого, Кодрингер?
— Да. Хората, които изпращам до Танед. За златната кокошка.
— Не отваряй! — извика Цири. — Не отваряй вратата. Зад нея има смърт! Не отваряй вратата!
— Отварям, отварям! — извика Кодрингер, вдигайки резето, после се обърна към мяукащия котак: — Стой тихо, загубено зверче…
И се сепна. На прага стояха не онези, които беше очаквал. Там стояха трима души, които не познаваше.
— Господин Кодрингер?
— Негова милост излезе по дела. — Адвокатът направи глупава физиономия и промени гласа си на леко писклив. — Аз съм прислужникът на негова милост, казвам се Гломб, Микаел Гломб. Какво мога да направя за вас, благородни господа?
— Нищо — каза единият от тримата, висок полуелф. — Щом негова милост го няма, ще оставим само писмо и съобщение. Ето писмото.
— Ще му го предам незабавно. — Кодрингер, вживявайки се прекрасно в ролята на раболепен лакей, се поклони ниско и посегна към завързания с червена връв пергамент. — А съобщението?
Връвта около свитъка се развърза, хвърли се напред като нападаща змия и се обви плътно около китката му. Високият дръпна силно. Кодрингер загуби равновесие, залитна напред, и инстинктивно се облегна с лявата си ръка в гърдите на полуелфа, за да не падне върху него. В тази поза не беше в състояние да избегне камата, която се заби в корема му. Той застена приглушено и понечи да се дръпне назад, но увитата около китката му връв не го пусна. Полуелфът отново го придърпа към себе си и отново нанесе удар. Този път Кодрингер увисна върху острието.
— Ето ги съобщението и поздравът от Риенс — изсъска високият полуелф, като вдигна рязко камата към гърлото на адвоката и го разпори като риба. — Върви в пъкъла, Кодрингер. Право в пъкъла.
Кодрингер захриптя, чувствайки как острието на камата проскърцва върху ребрата и гръдната му кост. Свлече се на пода, свит на кълбо. Искаше да извика, да предупреди Фен, но успя само да изврещи и писъкът му веднага беше удавен в кървава вълна.
Високият полуелф прекрачи през тялото, а подир него в стаята влязоха и другите двама. Те бяха хора.
Фен не позволи да го изненадат.
Изсвистя тетива — и единият от бандитите падна по гръб, получил стоманено кълбо между очите. Фен се отдалечи с креслото от масичката, в напразен опит да презареди арбалета с треперещи ръце.