През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— А после как ще стана?
Тогава дребният хаджия поглади с ръка камшика си от хипопотамова кожа и каза:
— Виж, кралю на шишковците, тук имам средство за бързо сядане и ставане. Не сме ти донесли диван.
В миг пекарят се строполи на земята като чувал брашно и каза с умолителен глас:
— Нека камшикът ти си стои в пояса. Вече седнах!
— Да. Видя ли колко бързо става! Надявам се, че и останалото ще протече така. Ефенди, кажи му какво искаш от него?
— Да, кажи ми! — повтори шишкото, стенейки от страх.
— Преди всичко искам от теб да говориш само истината! — казах му аз. — При първата лъжа, която изречеш, ще те изпратя обратно в колибата и ще наредя да извикат старейшината. Аз съм емир от Германистан и не е дреболия, когато някой се опита да убие човек като мен. Знаеш ли какво ще стане, ако се оплача?
— Не.
— Ще те замъкнат при съдията и ще те осъдят на смърт.
— Да — намеси се Халеф заплашително. — Ще бъдеш окачен на бесилото с главата надолу, после ще ти дадат да изпиеш три големи шишета с отрова, а накрая ще ти отрежат главата, също наобратно, а именно пак от краката нагоре.
Изплашеният човек не успя да забележи, че хаджията говори безсмислици, сплете ръце и простена:
— Валлах! Няма да направите това!
— Напротив, ще го направя, ако не ми дадеш обещанието си — отвърнах аз. — И така, отговаряй! Само привидно ли ми даде съгласието си за сахатчията и Икбала?
— Не… да, да — бързо добави той, като видя заплашителната ми физиономия.
— И изпрати калфата си, да извика мъжете, които сега се намират в колибата?
— Да.
— А те трябваше да ме убият?
— Не съм казвал да им се предава подобно нещо!
— Но трябваше да бъда обезвреден?
— Да… да!
— Е, това е същото, като да ме убият! По-нататък: килимите в трънака са скрити без позволението на властите, нали?
— Не… да, да, господарю!
— Чуй тогава! Трябваше да се оплача от опита за убийство, както и да кажа на кехаята къде се намират килимите. Първото ще ви простя, а другото не е необходимо да правя, защото съм чужденец. Но ще разкажа на сахатчията за скривалището на килимите, а после той да прави каквото му повелява дългът като поданик на падишаха.
— О, господарю, не му казвай!
— Той със сигурност ще го научи! Само от теб зависи дали ще постъпи като твой приятел или враг. Обещал си дъщеря си на Москлан от Палаца, нали?
— Да.
— Москлан е пленен. Аз самият го залових. Икбала обича сахатчията, както и той нея. Надявам се, че сега ще удържиш на обещанието, което ми даде.
Той се почеса зад ушите.
— Е? — попитах го аз.
— Ще удържа! — изръмжа той.
— Заклеваш ли се в брадата на Пророка?
— Не мога!
— Защо?
— Нали си християнин!
— Да, но той е мюсюлманин. Ще се закълнеш на него, а не на мен. Решавай!
— Господарю, щом Москлан отново излезе на свобода, тогава…
— Мълчи! — сряза го дребният хаджия. — Не искаме и да знаем за този мошеник! Не дръж дълги речи, а решавай бързо, иначе ще те разтегна с камшика си, така че ще станеш дълъг два века и половина. Ще дадеш ли дъщеря си на сахатчията или не? Да или не!
— Да, да!
— Заклеваш ли се?
— Да.
— В брадата на Пророка и брадите на всички благочестиви халифи и правоверни?
— Да.
— Имаш късмет. Нямаше да мога да чакам нито миг повече!
— Господарю, добре ли е така? — обърна се изплашеният човек към мен. — Ще ни освободиш ли сега?
— Не. Още не сме свършили.
— Какво искаш още?
— Веднъж вече ми даде дума и не я удържа. Сега искам да се подсигуря. Ще дадеш съгласието си на сахатчията не само устно, но и писмено.
— Как?
— Ще изготвим валиден ъсбат, който ти ще подпишеш.
— Да, ще го направим в моята къща. Но преди това ни пусни!
— Не, не го освобождавай! — каза сега сахатчията, който досега бе мълчал. — Познавам го. Знаеш, че продавам свещени книги. Винаги имам в дисагите си хартия, перо и мастило. Нека още сега напише ъсбата.
— Така мисля и аз!
— Но аз не мога! — противопостави се бояджията. — Не мога да пиша; развълнуван съм и треперя. Тялото ми е като планина, изгаряна от огън и разтърсвана от земетресения!
— Да успокоя ли земетресенията ти? — попита хаджията, посягайки демонстративно към камшика.
— О, Аллах, о, Аллах! — вайкаше се шишкото. — Като храст съм, притиснат между две скали!
— Или като овца, която разкъсват два лъва! — изсмя се Халеф. — Моят ефенди ще ти даде само една минута срок за размишление.
— Вярно ли е, господарю? — попита той.
— Да. Изтече ли минутата, можеш отново да се върнеш в колибата, а аз ще изпратя да доведат кехаята!