През дебрите на Балкана

— Вече ви казах, че съм християнин. Не мога да се кълна в Пророка.

— Как се казва твоят Аллах?

— Танръ! (Господ!)

— Закълни се в твоя танръ!

— И това няма да направя! Нашият Спасител Господ Исус е забранил заклеването. Ние християните казваме «да» или «не» и спазваме думата си.

— Няма ли да ни измамиш?

— Не.

— Дай ни тогава думата си!

— Давам ви я. Обещавам ви следното: ако ми изпратите бояджията и стоите мирно, докато говоря с него, няма да падне косъм от главата му и той ще може отново да се върне при вас невредим.

— А ако не се споразумееш с него?

— Той ще ви каже какво смятам да правя. Впрочем, ако стоите спокойно, ще можете да чуете всяка дума от разговора ни. Тогава ще разберете, че съм много снизходителен и дори с радост ще направите това, което искам.

— Ти ни даде думата си, а твоите спътници няма ли да му направят нещо?

— Не, обещавам ви.

— Добре, тогава ще излезе.

Изглежда, шишкото не искаше, защото последва дълъг, полугласен разговор. Междувременно поставих Оско и Омар на двата ъгъла, където преди това бяхме стояли с Халеф, с указанието да използват оръжията си и при най-малка проява на враждебност.

— Аллах да ви прости! — чух да казва бояджията. — Трябва да се жертвам за вас. Ако той ме убие, се погрижете за жена ми и детето!

Това прозвуча толкова трагикомично, че едва се сдържах да не прихна от смях.

Той излезе от колибата. Виждал съм хора, на чието лице е изписан срам, тревога и страх, но такава физиономия, каквато имаше шишкото, никога досега не бях виждал. Не смееше да вдигне поглед и разтреперан спря на вратата.

— Ела насам, ела отстрани до къщата — заповядах му аз. — Тези двама храбри мъже ще пазят твоите приятели да не предприемат срещу нас враждебни действия.

— Те ще стоят спокойно в колибата — увери ме той.

— Надявам се, че ще е така заради теб! Нищо няма да ти се случи, но и при най-малък опит от тяхна страна ще забия ножа си между ребрата ти.

Казах му това със заплашителен тон и му показах ножа. Бояджията изплашено се хвана за корема с двете ръце и извика:

— Господарю, не забравяй, че съм глава на семейство!

— А като ме предаваше на убийците, попита ли за моето семейство? Ела!

Хванах го за ръката и го издърпах зад ъгъла. Там бяха Халеф и часовникарят Али.

— О, чудо на Аллаха! — извика хаджията. — Каква буца месо е този човек! Дали снася по няколко хиляди яйца на час?

Бояджията не успя да обърне внимание на този направо непонятен въпрос. Той погледна към другия мъж и изплашено извика:.

— Али, сахатчията!

— Да, зет ти, когото сигурно очакваш с радост — отговорих аз. — Дай му ръка и го поздрави, както се полага между роднини! Мислех, че ще се колебае, но той незабавно подаде ръка на сахатчията. Това стана безмълвно, а после посочих към земята и казах:

— Седни, Бошак! Преговорите ни могат да започнат. Той смутено погледна пред себе си и каза: