През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
Обсадата, състояща се от Оско и Омар, не се виждаше. Явно двамата се криеха зад дебели дървета. Описах дъга, докато се озовах точно срещу колибата, и там видях двамата, които търсех, да лежат с насочени напред оръжия. Приближих се до тях колкото можах, без другите отсреща да ме забележат. Двамата ме видяха и изразиха радостта си с приглушени викове.
— Успя ли да се измъкне някой? — попитах аз.
— Не — отвърна Оско.
— Стреляхте ли?
— Пет пъти.
— А мъжете отсреща?
— Три пъти, но не улучиха. Не могат да излязат, а ние не можем да влезем. Какво ще правим?
— Ще стоите тук, докато видите, че съм до колибата…
— Какво? Ти ще отидеш там?
— Да.
— Ще те застрелят!
— Няма. Ще се промъкна отзад. Там няма прозорец, така че не могат да ме видят. Халеф е с мен. Като стигнем дотам, елате и вие, разбира се, също отзад. После ще видим какво ще правим. Къде са конете ви?
— Вързани са малко по-нататък в гората.
— Оставете ги там, докато свърши обсадата!
Върнах се при Халеф и му съобщих решението си. Той се съгласи. Кимна ми дяволито и попита:
— Виждаш ли дулата на пушките, които се подават от прозореца, сихди?
— Естествено.
— Няма да бъдат дълго време толкова любопитни!
— Аха! Мислиш ли? Правилно, и аз смятам така. — Ще се промъкнем там, ще ги сграбчим внезапно и ще издърпаме пушките през прозореца!
— Да опитаме.
— А аз какво да правя? — попита сахатчията.
— Като стигнем до колибата, доведи там конете ни, но по обиколен път. Ще ги вържеш за дърветата зад колибата, а после можеш да дойдеш при нас.
Подадохме му поводите на конете си и описахме дъга към задната част на къщичката. Пристигнахме там благополучно, спряхме се и се ослушахме. Беше тихо.
— Сега, сихди! — прошепна Халеф.
— Но внимателно! Двете пушки лесно биха могли да гръмнат. Трябва да се пазим да не ни улучат. Щом вземем оръжието, бързо ще заемем позиция на двата ъгъла пред къщата. Така ще сме скрити от тях и ще бъдем в пълна безопасност, като ще можем да стреляме по всеки, който се опита да излезе, от непосредствена близост. Ела!
Надникнах иззад ъгъла. Двете пушки се подаваха от прозореца около осем-девет цола. Наведох се — няколко тихи стъпки, Халеф до мен — хващане, дръпване и скок назад. Отново бяхме зад ъгъла, с двете дълги турски пушки в ръце.
В продължение на няколко мига вътре продължи да цари тишина, разбира се, от изненада. Тогава Оско и Омар високо извикаха отсреща:
— Аферим, аферим! (Браво, браво!)
Сега и в колибата се вдигна глъчка. Чуваха се най-различни проклятия, викове на уплаха и учудване, безсмислени въпроси, но ние не им отговаряхме.
— Мини отзад и иди до другия ъгъл — прошепнах аз на Халеф. — Така вратата ще е обградена.
Той кимна и се запромъква натам. В колибата дочух тихо шушукане. Напрегнах слух и ми се стори, че долавям думите «скрит под прозореца». Предположих какво могат да направят, затова наблюдавах прозореца с подадено само наполовина лице иззад ъгъла.
Правилно! Появиха се двете цеви на един пистолет. Щяха да стрелят под прозореца, което с пушка не беше възможно. Хванах карабината си за цевта и вдигнах приклада.
[#1 Един цол е равен на 2,6 см. — Бел. пр.]
Първо видях цевите на пистолета, после затвора му и накрая ръката, държаща оръжието. Притежателят й или беше много смел, или много лекомислен. Можех веднага да му счупя ръката само с един куршум. Вместо това обаче замахнах с приклада, разбира се, не много силно, но като улучих ръката, вътре проехтя страшен вик. Ръката изчезна, а пистолетът падна на земята под прозореца.
Халеф бе наблюдавал всичко от другия ъгъл. Той високо каза:
— Ей, пек ей, ефенди! (Добре, много добре, ефенди!) За в бъдеще този глупак ще трябва да държи ръката си в джоба. Вече си извоювахме три оръжия!
— Ибху, ай, авджъ! (Ха, ловецът на мечки!) — чуха се вътре викове.
Значи бяха познали Халеф по гласа.
— Да, аз съм — отговори той. — Излезте навън! Тъй като тук няма мечки, ще пострелям малко по вонящи таралежи.
Настъпи пауза. Вътре се съвещаваха. После се чу въпрос:
— Сам ли си?
— Не.
— Кой е с теб?
— Ефендито, когото бяхте пленили, и още трима други мъже. Видяхме, че Оско и Омар също се приближават, а сахатчията вече връзваше трите коня. Така че Халеф не беше излъгал. След малко попитаха отново:
— Къде е исмиланецът?
— Умря.
— Лъжеш!
— Кажи го още веднъж и ще хвърля огън през комина, така че всички да изгорите. Нямам навика да се шегувам с пасмина като вас!