Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— В хамбургер?
— Едно от деловите начинания на Луи била фабрика за преработка на месо.
Потръпнах неволно.
— И тук вече всичко става адски объркано, тъй като Дечуч някак си успял да загуби сърцето.
Всичко звучеше толкова странно, че не бях сигурна дали Кони ми казва истината, или двете с Лула са измислили историята, за да се пошегуват.
— Загубил сърцето — повторих. — Как е могъл да изгуби сърцето?
Кони вдигна ръце, сякаш и тя самата не можеше да повярва.
— Научих всичко от леля Фло, а тя не знаеше повече подробности.
— Нищо чудно, че Дечуч е в депресия.
— Абсолютно вярно — кимна Лула.
— И каква е ролята на Лорета Ричи в тази история?
Кони отново вдигна безпомощно ръце.
— Нямам представа.
— Ами Откаченяка и Дуги?
— И това не знам — отговори Кони.
— Значи Дечуч търси сърцето на Луи Ди.
Кони се усмихваше весело. Очевидно това й харесваше.
— По всичко личи, че е така.
Замислих се за момент.
— По някое време Дечуч се усъмнява, че сърцето е у Дуги. После пък решава, че е у Откаченяка.
— Да — съгласи се Лула. — А сега смята, че е у теб.
Пред очите ми затанцуваха черни точки, а в главата ми забиха камбани.
— Леле! — извика Лула. — Не изглеждаш много добре.
Наведох глава към коленете си и се опитах да си поема дълбоко дъх.
— Той вярва, че сърцето на Луи Ди е у мен! — изхленчих. — Мисли, че се разхождам наоколо с него. Господи, какъв човек трябва да си, за да се мотаеш със сърцето на мъртвец? Смятах, че говорим за дрога. Очаквах да ми се наложи да разменя малко кокаин срещу Откаченяка. А как мога да осъществя размяна с липсващото сърце?
— Струва ми се, че няма за какво да се тревожиш — утеши ме Лула. — Очевидно Откаченяка и Дуги не са пленници на Дечуч.
Разказах на Кони и Лула за лимузината и Откаченяка.
— И това ако не е страхотно — възкликна Лула. — Някаква дърта бабичка отвлича Откаченяка. Може да е била съпругата на Луи Ди, която се е опитвала да си върне сърцето.
— Моли се да не е съпругата на Луи Ди — каза Кони. — Сравнена с нея бабата на Морели изглежда абсолютно нормална. Чух една доста интересна история за тази дама. Решила, че една от съседките й я обидила, и на следващия ден жената била намерена мъртва и с отрязан език.
— Накарала е Луи да убие жената?
— Не — отговори Кони. — Луи не си бил у дома по това време. Бил в командировка.
— Боже Господи!
— Но както и да е, вероятно не става дума за София, тъй като чух, че откак Луи умрял тя не излизала от дома си, където палела свещи, молела се и проклинала Дечуч.
Кони се замисли за момент и добави:
— Знаеш ли кой друг може да е отвлякъл Откаченяка? Сестрата на Луи Ди, Естел Колучи.
Не беше трудно да отвлечеш Откаченяка. Трябваше само да му предложиш малко трева и той доволно щеше да те последва накрай света.
— Май няма да е лошо да поговорим с Естел Колучи — отбелязах.
— Готова съм за подвизи — подчерта Лула.
Бени и Естел Колучи живеят в добре поддържана самостоятелна къща в Бърг. Всъщност почти всяка къща в Бърг е добре поддържана. Това е задължително, за да оцелееш. Вкусовете може да се различават, но прозорците ти на всяка цена трябва да блестят от чистота.
Паркирах мотора пред дома на Колучи, отидох до вратата и почуках. Никакъв отговор. Лула нагази в храстите под предния прозорец и надникна вътре.
— Не виждам никого — съобщи ми тя. — Няма светлина. Телевизорът не работи.
Решихме да проверим в клуба. Бени го нямаше. Подкарах към „Хамилтън“ и мярнах колата на Бени, паркирана пред „Сандвичи Тип-топ“. Двете с Лула присвихме очи и надникнахме вътре. Бени и Зиги бяха там и закусваха.
„Тип-топ“ е тясно кафене, където сервират домашно приготвена храна на разумни цени. Линолеумът в зелено и черно е напукан, лампите са замъглени от налепената по тях мръсотия, канапенцата от изкуствена кожа са закърпени с широки лепенки. Майки Сприц бил готвач в армията по време на войната в Корея. Отворил кафенето, когато се уволнил преди тридесет години, и оттогава не беше променил абсолютно нищо. Нито настилката на пода, нито съдраните канапета, нито менюто. Майки и жена му са единствените готвачи, а един дебил на име Пуки Потър разчиства масите и мие чиниите.