Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Пенелин вдигна един документ от папката.
— Започнах предварителната подготовка на документите за затварянето на калаената мина — рече той.
Линли направи последно усилие:
— Тук си от двадесет и пет години. Мислех, че би дошъл при мен в момент на беда.
— Няма беда — рече твърдо Пенелин. След това вдигна още един лист и макар да не го погледна, самият жест представляваше красноречива молба да бъде оставен сам.
Линли прекрати разпита и излезе от кабинета.
Когато затвори вратата зад гърба си, се поспря в коридора, където плочките по пода охлаждаха въздуха. В края му югозападната врата на къщата беше отворена и слънцето жареше двора вън. По камъните се движеше някой, чуваше се приятният ромон на течаща вода. Той тръгна към нея.
Навън намери Джаспър — понякога шофьор, понякога градинар, понякога коняр, но винаги клюкар — да мие ленд роувъра, който бяха карали предишната вечер. Панталоните му бяха запретнати, възлестите му крака бяха голи, а бялата му риза беше разкопчана и разкриваше кльощави гърди, обрасли с посивели косъмчета. Той погледна Линли.
— Научихте го от него, нали? — попита той, като насочи струята към предното стъкло на роувъра.
— Какво да съм научил от кого? — попита Линли.
Джаспър изсумтя.
— За всичко се догадихме тая сутрин — рече той. — Убийството и полицията и дето Джон го били откарали от криминалния отдел. — Той се изплю на земята и прокара парцал по повърхността на колата. — Дето Джон бил в Нанрънел, а пък Нанси лъжела като дърта циганка за всичко, дето можела… Кой да си помисли, че ще види таквоз нещо?
— Нанси да лъже? — попита Линли. — Сигурен ли си, Джаспър?
— Много ясно, че съм сигурен — каза той. — Че не ходих ли в къщата му в десет и половина? Не ходих ли и до мелницата? Беше ли си някой вкъщи? Разбира се, че лъже.
— Мелницата? Мелницата в гората? Тя има ли нещо общо със смъртта на Мик Камбри?
При този директен подход лицето на Джаспър придоби затворено изражение. Линли прекалено късно си спомни за навика на възрастния мъж да крепи всеки разказ на нишката на намеците. В отговор на въпроса му, Джаспър избра по свой каприз линията на разговора:
— Джон не ви ли каза за онез дрехи, дето Нанси ги изпоряза?
— Не, не ми каза за никакви дрехи — рече Линли и поднесе стръвта. — Едва ли е било важно, иначе щеше да ми спомене.
Джаспър поклати мрачно глава на глупостта да се пропусне такава важна информация.
— Режеше ги на парченца — рече той. — Точно там, в тяхната къщурка. Там я видяхме двамата с Джон. Хванахме я и тя се разрева като дърта болна крава, когат’ ни видя. Туй трябва да е доста важно, бих рекъл.
— Но не говори с вас?
— Нищо не рече. Ония хубави дрехи, а пък Нанси ги режеше на парченца. Джон побесня, кат’ я видя. Искаше да иде в къщурката да пипне Мик. Нане го спря. Овеси му се на ръката, докат’ му мина ядът.
— Значи са били дрехите на друга жена — заразмишлява Линли. — Джаспър, знае ли някой коя е била любовницата на Мик?
— Любовница ли? — рече презрително Джаспър. — По-вярно ще се рече любовници. Дузини, ако се вярва на Хари Камбри. Седи си и разправя наляво и надясно за курвалъка на Мик. „Оная не му дава достатъчно — обича да вика Хари. — Че к’во трябва да прави един мъж, когат’ жена му не ще да му дава достатъчно?“ — Джаспър се засмя подигравателно, отстъпи от роувъра и обля предната гума. Краката му се намокриха и се покриха със ситни кални капчици. — Ако вярваме на Хари, Нане си държи ръцете и краката кръстосани, откак се е родило бебето. Пък Мик толкоз много се мъчел, щял да избухне, като нямало къде да си го мушне. „К’во трябва да направи Мик?“, вика Хари. Пък госпожа Суон, тя му рече к’во, ама… — Джаспър като че ли внезапно осъзна с кого разговаря толкова поверително. Хуморът му се стопи. Той изправи рамене, свали си шапката и прокара ръка през косата си. — Всеки може да види къде е проблемът. Мик не щеше да си седне на задника.
След това се изплю, за да подчертае, че разговорът е приключил.
Сейнт Джеймс и лейди Хелън чуха Хари Камбри, преди да го видят. Докато се изкачваха по тесните стълби — като навеждаха глави, за да избегнат коварно наредените по тавана греди, — чуха шум от влачене на мебели по голия дървен под, яростно затръшване на чекмедже и грозна псувня. Когато почукаха на вратата, в стаята се възцари тишина. След това се приближиха стъпки. Вратата се отвори рязко. Камбри ги огледа от глава до пети. Те направиха същото.