Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Когато го видя, Сейнт Джеймс си спомни, че мъжът срещу него е бил опериран от сърце предната година. Изглеждаше доста зле — слаб, със стърчаща адамова ябълка и изпъкнали като скелет ключици, съединяващи се с две изпъкнали бучици под тях. Жълтеникавата му кожа показваше зле функциониращ черен дроб, а в ъгълчетата на устата му имаше зачервени пукнатини със засъхнала кръв. Лицето му беше небръснато, а малкото сива коса на главата му стърчеше в различни посоки, сякаш се беше събудил набързо и не бе имал време да се среше.
Когато Камбри отстъпи назад, за да им направи път, Сейнт Джеймс видя, че офисът представлява голяма стая с няколко малки кабинки до едната стена и четири тесни прозореца над улицата, която се изкачваше по хълма и стигаше до горния край на селото. Освен Хари Камбри там нямаше никой друг — странно обстоятелство за офис, особено на вестник. Но поне една от причините за отсъствието на персонала лежеше по масите, бюрата и столовете. Тетрадки и папки бяха извадени от местата си и разпръснати навсякъде. Хари Камбри бе зает с търсене.
Очевидно търсеше от няколко часа и без определена система, като се имаше предвид състоянието на стаята. Многобройните шкафове бяха с отворени, полупразни чекмеджета; до включения компютър имаше купчина дискети; върху голямата маса лежеше последното издание на вестника, избутано настрани, за да се направи място на три купчини със снимки, а чекмеджетата на петте бюра в стаята бяха извадени. Въздухът беше зловонен от миризмата на стара хартия и тъй като лампите на тавана не бяха светнати, в стаята цареше полумрак като в роман на Дикенс.
— Какво искате?
Хари Камбри пушеше цигара, която махна от устата си само за да се изкашля и да запали нова. Не личеше да е загрижен за ефекта, който тя можеше да окаже върху сърцето му.
— Сам ли сте тук? — попита Сейнт Джеймс, докато двамата с лейди Хелън си проправяха път през неразборията.
— Дадох им почивен ден. — Докато отговаряше, Камбри изгледа лейди Хелън от глава до пети. — А вашата работа каква е?
— Нанси ни помоли да видим къде се крие причината за убийството на Мик.
— Дошли сте да помагате? Вие двамата?
Той не направи никакъв опит да прикрие, че ги оглежда, като първо измери поставения в протеза крак на Сейнт Джеймс със същата безочливост, с която погледна и лятната рокля на лейди Хелън.
— Преследването на новини е опасна професия, нали, господин Камбри? — попита лейди Хелън откъм прозорците, където беше стигнала в обиколката си на стаята. — Ако синът ви е бил убит заради някаква статия, какво значение има кой ще поднесе убиеца на правосъдието, стига да бъде направено?
При тези думи нахакаността на Камбри изчезна.
— Заради статия е — каза той. Ръцете му се отпуснаха безжизнено надолу. — Знам го! Чувствам го! Тук съм, откакто чух, и се опитвам да намеря записките на момчето.
— И не сте открили нищо? — попита Сейнт Джеймс.
— Почти няма с какво да се започне. Просто се опитвам да си спомня какво е казвал и правил. Не е нанрънелска история. Не може да бъде. Но в това се заключава всичко, което знам.
— Сигурен ли сте?
— Като го гледах през последните месеци, хич не ми приличаше да работи върху нещо, което става в Нанрънел. Постоянно отсъстваше, проследяваше някаква нишка, изследваше, правеше интервюта с този, издирваше онзи. Не, не е било селска история. Не е възможно. — Той поклати глава. — Когато се отпечаташе, щеше да осигури успеха на тоя вестник. Знам това.
— Къде е ходил?
— В Лондон.
— Но не е оставил никакви бележки? Не е ли странно?
— Има бележки де. Ето. Това, дето го виждате. — Камбри замахна с ръка, за да обхване бъркотията в офиса. — Но нищо не ми се струва да е причинило смъртта на момчето. Репортерите не губят живота си заради интервюта с военни, с местни депутати, с приковани на легло инвалиди, с млекопроизводители от Севера. Журналистите умират, когато притежават информация, заради която си заслужавала се умре. А тук няма такива неща.
— Нищо необичайно сред тези материали?
Камбри пусна цигарата си на пода и я стъпка. Разтри мускулите на лявата си ръка и точно тогава очите му се плъзнаха към едно от бюрата. Сейнт Джеймс прочете в това отговор на последния си въпрос.