Неочаквано възмездие

— И никакви признаци на претърсване? Може би някой от служителите?

— Нищо — каза той. Ноздрите му се сбърчиха. — Искам да намеря копелето, дето направи това на Мики. И няма да спра статията. Нищо няма да може да я спре. Имаме свободна преса. Моето момче живя за това и умря за това. Но то няма да бъде напразно.

— Ако е умрял заради статия — рече тихо Сейнт Джеймс.

Лицето на Камбри потъмня.

— Че заради какво друго?

— Любовниците на Мик.

Камбри махна цигарата от устата си с движение, което беше бавно и отработено като на актьор.

— Приказват такива неща за Мики, нали? Е, защо пък трябва да се съмнявам? Мъжете завиждаха на неговата непринуденост, жените също, когато ги пренебрегнеше. — Цигарата се върна обратно в устата му и димът накара Камбри да примижи. — Той беше истински мъж, моят Мик. Мъж, та дрънка. А един мъж си има своите нужди. Оная, неговата схваната жена, имаше парче лед между краката си. Туй, дето му го отказваше, той си го намираше другаде. Ако тука някой е сбъркал, то това е Нанси. Обърни гръб на един мъж и той ще си потърси друга жена. Това не е престъпление. Той беше млад. Имаше нужди.

— Има ли някоя определена личност, с която да се е срещал? Повече от една жена? Захващал ли се е с някоя нова напоследък?

— Не мога да кажа. Мики нямаше навика да се хвали, когато си хванеше нова любовница.

— А спали ли са омъжени жени с него? — попита лейди Хелън. — Жени от селото?

— Много жени спяха с него. — Камбри избута хартиите от бюрото настрана, повдигна стъклото, което го покриваше, извади оттам една снимка и й я подаде. — Вижте сама. Мислите ли, че това е онзи тип мъж, на когото бихте отказали, ако ви помоли да си разтворите краката, госпожичке?

Лейди Хелън си пое дълбоко въздух, за да отговори, но не го направи и с това демонстрира възхитително самообладание. Нито пък погледна към снимката, която подаде на Сейнт Джеймс. На нея младеж без риза беше застанал на палубата на платноход с ръка на мачтата и нагласяше въжетата. Беше с квадратна челюст; хубав, но слаб като баща си, без грубоватата фигура или черти, които обикновено изникват в съзнанието при определението „истински мъж“. Сейнт Джеймс обърна снимката. „Камбри се приготвя за Купата на Америка — момчето тръгва на път“, бе написано закачливо отзад. Почеркът бе същият като на бележката от бюрото.

— Имал е чувство за хумор — забеляза Сейнт Джеймс.

— Имаше всичко.

— Мога ли да запазя снимката? И тази бележка?

— Вземете каквото искате. За мен те са нищо без Мик. — Камбри огледа офиса. Увисналите рамене и морните бръчки по лицето му издаваха поражение. — Тъкмо докосвахме успеха. „Оратор“ щеше да стане най-големият вестник в Южен Корнуол. И повече нямаше да бъде седмичник. Аз го исках. Мик го искаше. Тъкмо се бяхме отправили натам. Всички ние.