Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Престани! — изпищя Касандра някъде отзад, където Хелън не можеше да я види. — Тя не е роден боец, ясно? Кога ще си набиеш това в дебелата глава?
Хелън се почувства ужасно — знаеше, че сигурно е цялата пребита и окървавена, за да разстрои толкова много някой, който дори не я харесваше.
Докато Хелън успя да се изправи с усилие отново на колене, Касандра вече я нямаше в помещението за тренировка, където потомците държаха боксовите круши и клетката за упражнения по бойни изкуства. Хелън преглътна слюнката и кръвта, изпълнили устата й, и на мига съжали за това, когато се задави с един от собствените си зъби.
— Може ли малко вода, ако обичаш? — помоли тя Ариадна, която стоеше над нея с влажна кърпа.
От другата страна на клетката видя Джейсън, застанал между Лукас и Хектор. Ризата на Джейсън беше наполовина разкъсана и от една порезна рана на челото му течеше кръв, но въпреки това той се мъчеше да попречи на двете по-едри момчета Делос да се разкъсат взаимно като опаковъчна хартия в коледната сутрин. Хектор крещеше на Лукас, в опит да се оправдае.
— Тя може да понесе всичко. Всичко! Удрях я толкова силно, колкото не съм удрял никого досега, и тя веднага се изправяше пак! Но не отвръща на ударите! — изрева Хектор с глас, пресекващ от гняв. Видя Хелън да го гледа и насочи обвинително пръст към нея: — Мислиш си, че можеш просто да се отдръпнеш и да оставиш Люк да води всички битки вместо теб? По-силна си от всички ни, взети заедно, но си твърде добра, за да се биеш, така ли принцесо?
Джейсън обгърна брат си с две ръце и го задържа, докато Хектор се дърпаше и бореше.
— Не си търся боя! — изфъфли Хелън през счупените си и бързо растящи наново зъби. Ариадна обви около нея собствените си ръце и я прегърна, докато гледаше кръвнишки големия си брат.
— Как смееш, Хектор? Тя не е израсла като нас, вечно хванати за гушите. Това просто не й идва отвътре — сгълча го тя.
Тонът на сестра му изглежда го усмири, и Хектор най-сетне спря да се бори срещу Джейсън, който се опитваше да го удържи. За миг се отпусна тежко върху брат си, а после го отблъсна рязко. После, с един лек скок се прехвърли през петметровата ограда, която заобикаляше тепиха, и се приземи умишлено със силен плясък.
— По-добре да го усвои. Защото не искам никой от любимите ми хора да умира, защитавайки мързеливия й задник — каза рязко. Когато той излезе от стаята за упражнения, Лукас изтича при Хелън.
— Толкова съжалявам. — Посегна и измъкна Хелън от обятията на Ариадна. — Не трябва да се биеш с него никога повече.
— Защо не? — попита Хелън, като отблъсна гърдите му: говорът й все още беше неясен от твърде многото удари в главата. — Може и да не съм роден боец, но той е прав. Трябва да усвоя това, иначе може да пострада и някой друг. Някой като баща ми или Клеър, или Кейт… Онези жени все още ме преследват. Могат да наранят всеки, на когото държа.
Лукас я хвана, когато падна. Огледа размазаното й лице сантиметър по сантиметър, докато я изнасяше от клетката и я носеше в едно пространство отзад, което служеше едновременно за съблекалня и медицински пункт.
Сложи я да седне върху една маса от неръждаема стомана и я остави само за миг, за да вземе малко марля, леген с вода и — странно — картонена кутия със сок и буркан с чист мед. Без да каже нито дума, й направи знак да отвори уста — което тя направи — а после започна бавно да излива тънки струйки мед върху езика й. Щом вкусовите й рецептори разпознаха мазния сладък вкус на слънчева светлина, тя разбра. Медът бе съвършената оздравителна храна за полубожествата. Обзе я някаква безумна нужда и тя сграбчи китката му с две ръце и не я пусна, докато бурканът не свърши.
Когато медът изчезна, тя най-накрая си пое дъх. Вдигна поглед, срещна очите на Лукас и кимна в отговор на въпросителния му поглед, сякаш за да каже, че вече е по-добре. Без да каже нито дума, Лукас пъхна пластмасова сламка в кутията със сок и я даде на Хелън да я държи, докато той започна да обработва раните й с марля и топла вода.
На Хелън й беше трудно да вижда ясно. Всичко беше разфокусирано и изглежда, че очите й не можеха да се задържат върху Лукас. Беше странно. Зрението й непрекъснато бягаше от тялото му, сякаш то бе твърде хлъзгаво за погледа й. Опита се да наблюдава изражението му, докато той обработваше порязванията й, но беше почти невъзможно да го вижда. Докато минутите се нижеха и Хелън оздравяваше от само себе си, Лукас отново стана видим и тя видя, че бръчките от тревога, врязани в челото му, се отпуснаха и изчезнаха. Той попи останките от кръв и въздъхна.