Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Нека оставим това за вдругиден, госпожице Тагарт — предложи Мидас Мълиган. — Тази вечер сте още тук.
— Благодаря.
Остана до прозореца, докато те продължиха да обсъждат делата на долината, това беше заключителният разговор за месеца. Тъкмо бяха свършили вечерята, и тя си мислеше за първата си вечеря в този дом преди месец; носеше същото, което беше носила и тогава — сивия костюм, който беше част от кабинета й, а не селската пола, която беше толкова лесна за носене на слънце. Тази вечер съм още тук, мислеше си, а ръката й беше притисната властно в перваза.
Слънцето още не беше изчезнало отвъд планините, но небето беше равномерно синьо — дълбоко и мамещо, сливаше се със синевата на невидимите облаци, които бавно скриваха слънцето; само краищата на облаците се очертаваха с тънка пламтяща лента и изглеждаха като блещукаща, усукана мрежа от неонови лампи… като виещи се реки… като… като карта на железопътни линии, начертана с бял огън в небето.
Тя чу Мълиган да дава на Голт имената на онези, които не се завръщаха във външния свят.
— Имаме работа за всички тях — каза Мълиган. — Всъщност само десет-дванайсет души се връщат тази година, повечето за да приключат, да се оправят с онова, което притежават, и да дойдат тук за постоянно. Мисля, че това беше последният ни почивен месец, защото още преди края на следващата година всички ще живеем в долината.
— Добре — каза Голт.
— Ще се наложи, както вървят нещата навън.
— Да.
— Франсиско — каза Мълиган, — нали ще се върнеш след няколко месеца?
— Най-късно през ноември — отговори Франсиско. — Ще изпратя съобщение по късовълновия предавател, когато съм готов да се върна. Ще запалите ли отоплението у нас?
— Да — каза Хю Акстън. — И ще ти приготвя вечеря, когато се прибереш.
— Джон, приемам, че този път няма да се връщаш в Ню Йорк — каза Мълиган.
Голт го погледна за миг и отговори спокойно:
— Не съм решил още.
Тя забеляза уплашената бързина, с която Франсиско и Мълиган се наведоха напред и се вторачиха в него, както и колко бавно се премести върху него погледът на Хю Акстън — той не изглеждаше учуден.
— Не мислиш да се връщаш в ада за още една година, нали? — попита Мълиган.
— Напротив!
— Но, за Бога, Джон, защо?
— Ще ви кажа, щом реша.
— Но ти няма вече какво да правиш там. Стигнахме до всички, за които знаехме и за които можехме да се надяваме да узнаем. Списъкът ни е пълен, с изключение на Ханк Риърдън, а него ще го имаме до края на годината, и госпожица Тагарт, ако реши. Това е всичко. Работата ти е завършена. Няма какво повече да търсим навън, освен окончателното рухване, когато покривът падне върху главите им.
— Знам.
— Джон, когато това стане — твоята глава е единствената, която не искам да бъде там.
— Никога не се е налагало да се притеснявате за мен.
— Но нима не виждаш до какъв етап са стигнали? Само на крачка са от откритото насилие — по дяволите, дори са направили крачката и са я заявили отдавна! Но още миг, и ще видят пълната реалност на онова, което са направили, тя ще експлодира в проклетите им лица — просто, открито, сляпо, случайно и кърваво насилие, вилнеещо, поразяващо всичко и всички, без да подбира. Точно в средата на такова нещо не искам да те виждам.
— Мога да се грижа за себе си.
— Джон, няма причина да поемаш риск — каза Франсиско.
— Какъв риск?
— Мародерите се притесняват за хората, които изчезват. Подозират нещо. Точно ти не трябва да оставаш там. Винаги има шанс да открият кой си.
— Има шанс. Но не е голям.
— Но няма никаква причина да се поема рискът. Не е останало нищо, което аз и Рагнар да не можем да свършим.
Хю Акстън ги наблюдаваше мълчаливо, облегнат назад: лицето му носеше онзи напрегнат израз, който не беше нито горчивина, нито усмивка — израз, с който човек наблюдава някакво събитие, което го интересува, но лежи извън полезрението му.
— Ако се върна — каза Голт, — няма да е заради нашата работа. Ще бъде, за да спечеля единственото нещо, което искам от света за себе си, а не да свърша работата. От света не съм взел нищо и не съм искал нищо. Но има едно нещо, което още е там, което е мое и което няма да им дам. Не, не мисля да нарушавам клетвата си, нямам работа с мародерите, няма да съм от полза за никого там, няма да помагам нито на крадците, нито на неутралните, нито пък на стачкоизменниците. Ако отида, то ще е само заради самия мен, и не мисля, че рискувам живота си, но ако е така, сега съм свободен да го направя.