Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Лежа будна през цялата нощ, притихнала и неподвижна, следвайки — като инженер или като Ханк Риърдън — процеса на безстрастен, точен, почти математически анализ, без оглед на цената или чувствата. Агонията, която той преживяваше в самолета си, беше като тази, през която преминаваше тя в безмълвната си тъмна клетка, търсейки, но не откривайки отговор. Гледаше надписите по стените на стаята си, които едва личаха на слабата звездна светлина, но помощта, която тези мъже бяха призовали в най-тъмния си час, беше недостъпна за нея.
— Да или не, госпожице Тагарт?
Тя гледаше лицата на четиримата мъже в мекия полумрак на всекидневната на Мълиган: Голт, чието лице излъчваше ведрото и безстрастно внимание на учен; Франсиско, чието лице изглеждаше безизразно заради опита за усмивка, която можеше да посрещне и единия, или другия отговор; Хю Акстън, който беше благ и състрадателен; Мидас Мълиган, който беше задал въпроса без следа от злост в гласа си. Някъде, на две хиляди мили оттам, страницата на календара светеше над покривите на Ню Йорк с надпис „28 юни“ и изведнъж й се стори, че я вижда, сякаш висеше над главите им.
— Имам още един ден — твърдо каза тя. — Ще ме оставите ли да го преживея? Мисля, че стигнах до решението си, но не съм напълно уверена в него и имам нужда от цялата сигурност, която мога да събера.
— Разбира се — съгласи се Мълиган. — Всъщност имате време до вдругиден сутринта. Ние ще почакаме.
— Ще чакаме и след това — каза Хю Акстън, — макар и във ваше отсъствие, ако се наложи.
Тя стоеше до прозореца, обърната към тях, и за миг изпита задоволство при мисълта, че стои изправена, че ръцете й не треперят, че гласът й звучи също така контролирано, стабилно и безмилостно като техните — това я накара да се почувства свързана с тях.
— Ако някаква част от вашата несигурност — каза Голт — е конфликт между сърцето и ума ви, последвайте ума си!
— Помислете за причините, които ни карат да сме сигурни, че сме прави — продължи Хю Акстън, — но не и за факта, че сме сигурни. Ако не сте убедена, оставете нашата сигурност. Не се изкушавайте да замествате вашата преценка с нашата.
— Не разчитайте на нашето знание какво е най-добро за вашето бъдеще — каза Мълиган. — Ние наистина знаем нещо, но то не може да е най-доброто, докато и вие не го разберете.
— Не обръщай внимание на нашите интереси или желания — каза Франсиско. — Дължиш нещо единствено на себе си.
Тя се усмихна без тъга, но и без радост, при мисълта, че във външния свят никога не би получила такива съвети. И понеже знаеше колко отчаяно искат да й помогнат, след като никаква помощ не беше възможна, тя се почувства длъжна да ги успокои.
— Пробих си със сила път дотук — спокойно каза тя — и трябваше да понеса отговорност за последствията. Понасям я.
Наградата й беше да види усмивката на Голт, която беше почти като военно отличие. Когато извърна поглед, си спомни изведнъж за Джеф Алън, скитника на „Комет“, в мига, в който му се бе възхитила за това, че се беше опитал да й каже, че знае къде отива, да й спести товара на безцелността си. Усмихна се леко сега го преживяваше и от двете страни и знаеше, че няма по-низко и безполезно действие от това човек да хвърли върху друг товара на собствения си отказ от избор. Почувства странно спокойствие, почти увереност; знаеше, че това е вид напрежение, но напрежение с невероятна яснота. Улови се да мисли: тя работи добре под напрежение, с нея ще се работи добре — и осъзна, че мисли за самата себе си.