Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Възпираха я да говори колко красив е Бренан.
Дори и сега, докато, без да изрече и дума, се насочи към мраморната вана със сребърни и златни кранове, вдигайки вежда, нещо в неговото голямо и могъщо присъствие правеше така, че огромната стая да изглежда изключително малка. Малко по-интимна.
И двамата щяха да се поберат във ваната...
- Не - извика както на себе си, така и на неизказания му въпрос. - Душът е напълно достатъчен. Ако сега вляза във ваната, ще заспя и ще се удавя.
Животински блясък превзе лицето му, но изчезна преди тя да може да го види, след това Бренан кимна и направи нещо със сложната система от тежести и лостове, намиращи се в душа. Падащата вода веднага замъгли помещението, водата идваше от всички посоки, излизайки от скрити места. Дори на няколко метра от нея, тя можеше да усети топлината и парата.
- Не мога да те оставя - призна той с нисък и колеблив глас. - Проклятието...
Твърде изморена да спори, тя кимна. И без това я бе видял гола в гората. При спомена за това, жарка руменина се настани на врата и лицето й. Той беше направил повече от това.
- Би могъл да се обърнеш с гръб - каза най-накрая тя. - Докато вляза. Ще го оценя.
Той веднага се завъртя, но нещо в напрегнатия начин, по който държеше раменете си, ясно й казваше колко трудно беше всичко това за него. Бе усетила пълната, първична сила на мощната му възбуда, както в гората, така и в леглото преди минути. Но той се спря и двата пъти.
Той се спря. Но тя не го направи. Държеше се като безсрамна лека жена.
Когато свали набързо дрехите си и се пъхна под душа, Тиарнан започна да се смее на остарелия израз, който бе използвала, и на факта колко добре я описваше точно нея. Устоя на неизбежния стон на чиста, изпълнена с удоволствие, наслада, когато чудесната и мощна струя нападна тялото й от всички посоки.
Всички. Очите й се разшириха, когато се завъртя настрани, за да отмести косата от врата си и една водна струя, погали най-чувствителната й кожа. О, боже, този душ може да бъде най-добрият приятел на едно самотно момиче. Погледът й моментално се стрелна към Бренан, защото не пулсиращия душ копнееше да усети между краката си.
А него. Целия. Всеки твърд, горещ сантиметър, който бе усетила между бедрата си, когато той я притисна към огромното, меко, създадено за диви и страстни нощи, легло. Пареща топлина се надигна от гърдите й, премина през врата и лицето й, стигайки чак до линията на косата й, а тя тихо отправи своите благодарности за това, че точно в този момент Бренан не я наблюдаваше.
Но когато той се обърна, за да я погледне, страхувайки се, че проклятието ще се активира, я хвана да го зяпа като някоя побъркана от желание идиотка. Тя припряно се пресегна към интригуващите стъклени бутилки на рафта. Шампоан и сапун. От това се нуждаеше.
Само от това.
* * *
Бренан даде най-доброто от себе си, наистина го направи: бе готов да се защити пред върховния съд в Атлантида и да кажа, че е дал всичко от себе си, колкото се може по-дълго да не поглежда към нея. Обаче когато звукът от отварянето на мазилата за баня достигна до слуха му и в същото време границите на реалността за Тиарнан се замъглиха, бе принуден да се завърти и да си позволи да я зърне.
Какво изпитание? Изсмя се подигравателно съзнанието му
Дъхът му секна и въздухът в стаята се изпари, заменен от копнеж, нужда и желание. Тя се бе завъртяла съвсем леко настрани, така че не виждаше, че я наблюдава. Докато стоеше там очарован, Тиарнан вдигна ръце, за да измие прекрасната си черна коса. Бренан вдиша рязко, когато разноцветните мехурчета се оформиха и след това се оттекоха под многото струи на душа, оставяйки косата и кожата й да блестят покрити с водни капки.
Никога преди това не бе изпитвал ревност от водни капки.
Искаше да ги оближе, всяка една от тях, от тялото й. Да го прави постепенно, една след друга.
Тялото му се тресеше от желание, а пенисът му толкова силно опъваше панталоните му, че чак го болеше. Бе се възбудил като никога преди, и то само заради гледката на изваяния й гръб, ханш и надолу към стегналия й заоблен задник. Докато тя се обръщаше, Бренан мерна копринената сянка между краката й и изведнъж бе незабавно и яростно сигурен, че никога през живота си не е искал нещо така силно, колкото да отиде при нея, докато междувременно сваляше дрехите си, да зарови члена си така дълбоко в нея и да я накара да извика името му.
Вместо това се завъртя. Обърна й гръб.
Не всички героични жертви включваха оръжия, битки и смърт. Някой бяха свързани с красиви жени, намиращи се под душ
След няколко минути, през които си позволи да погледне още веднъж-дваж, когато усещаше, че проклятието се събужда, тя го извика по име.