Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Бренан? Готова съм и съм се увила в тези страхотни хавлии. Не знам как да спра душа или ако искаш...
- О, богове, как само искам - изрева, след което се обърна и й се нахвърли, вдигна я във въздуха и я целуна бързо и освирепяло като почти й остави няколко синини. - Но няма да го направя.
Пусна я и докато разкъсваше дрехите си, влезе под душа, като хвърли блузата, панталоните и ботушите към най-отдалечената страна, след което, поне що се отнася до ботушите, последва задоволителен глух звук от тупването им на земята.
Тя въздъхна шумно и въпреки силния тътен на душа и циркулирането на толкова много кръв в главата му, той успя да я чуе.
- Ужасно съм изморена, но ако искаш може да си поговорим? Имаш ли някакви допълнителни дрехи?
Той посочи към шкафа под умивалника, след това затвори очи, за да не се изкуши дя я гледа как се навежда. Кърпата бе дълга, но все пак.
- Там имам няколко чифта за тренировки. Твърде големи са, но ще вършат работа за спане.
- Благодаря ти.
Когато за поред път бе принуден да отвори очи, за да я види, страхувайки се от скапаното проклятие, Тиарнан бе облечена в сив мек комплект за спаринг и гледката на жената, облечена в дрехите му, изпрати остриета от чисто и необуздано усещане за притежание през него.
Тя беше негова и той щеше да направи всичко, за да я защити, дори и от самата нея.
Нямаше избор.
- Ще се отпусна тук - извика тя, след което се облегна на стената и затвори очи. Всяка една частица на тялото й показваше изтощението й, затова Бренан побърза с къпането си, за да може да я сложи да си легне.
В неговото легло.
Ще бъде в неговото легло и той по някакъв начин трябваше да се въздържи да я докосва.
Улови стона, преди да се е отронил от устните му, и след като набързо хвърли поглед към нея, която все още си почиваше, подпряна на стената и й обърна гръб, в случай че тя ненадейно отвори очи и го погледне. Със свиреп, заучен замах, задвижи ръка по пениса си първо веднъж, след това втори и трети път, в един болезнено необходим опит да намали копнежа си, преди да е споделил леглото си с нея.
Знаеше, че усилието му е безсмислено, дори и след като семенната му течност бликна и мигновено бе измита от силната струя на водата. Никое простичко физическо освобождение, не би му попречило да я желае.
Той й принадлежеше, но бе прокълнат и всяко бъдеще, което можеше да имат заедно, бе обречено. Воинът издаде дълбок звук на чисто отчаяние и спря душа.
Може би след съня ще се чувства по-добре. Не виждаше как би могло да стана по-лошо.
Глава 18
Тиарнан се бе втренчила в Бренан, който лежеше на другата страна на леглото, толкова спокоен, колкото, о, да, мраморна плоча - ако плочите можеха да излъчват мъка и страдание. Тя също се чувстваше леко напрегната, след проблясъците от голото тялото на Бренан, окъпано от водата, които си бе откраднала. Мъжът бе изтъкан от чиста, мускулеста, твърда и възхитителна сила, което беше напълно нечестно.
- Дори по-зле - промърмори той. - О, богове, разбира се, че може да е по-зле. Не мога да те виждам, когато затварям очи.
- Не ме ли виждаш сега?
Той отвори едно око и се взря в нея.
- Свирепият ти поглед не ме плаши, о, чернооки - подразни го тя и се ухили въпреки изтощението си. - Свикнал си да даваш заповеди и те да бъдат изпълнявани, нали?
Бренан отвори и другото око. Сега и двете от тях я гледаха втренчено, с онези дълги мигли и променящо цвета си великолепие.
- Не съм. Свикнал съм да работя с твърдоглави воини с повече кураж, отколкото мозък. И след като го спомена, се чудя защо изобщо се изненадвам от теб - отвърна, почти ръмжейки. - Може да имаш роднинска връзка с Кристоф. Или дори с Вен.
Тя се засмя, докато чистотата на изречената истина премина през вените й като процедено през кръвта й шампанско.
- Леле, каква неподправена истина, няма нито една сянка на заблуда! Приятелите ти знаят ли, че мислиш така възвишено за тях? Мисля, че ги нарече твърдоглави с повече кураж, отколкото мозък.
- Повярвай ми, казвал съм им го и то с доста по-цветущ език -отвърна й сурово и тя пак се разсмя, но този път звукът граничеше с лудост.
Когато я чу, Бренан присви очи, а след като въздъхна тежко, лицето му се поотпусна и воинът протегна ръка към нея.
- Тялото и умът ти са достигнали предела на нивото на издръжливост. Моля те, почини си.
Тя бавно и предпазливо се пресегна и вплете пръсти в неговите. В момента, в който докосна топлата му и силна ръка, я озари едно разкритие.