Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Значи просто се отби, защото имаше нужда от прегръдка? — Попита Хелън иронично, когато се отдръпнаха един от друг, в опит да разведри настроението.

— Не — каза той сериозно. — Не че една прегръдка от теб не си струва идването, но има нещо друго. Чувала ли си нещо за проникване с взлом в „Гети“?

Хелън поклати глава, а Хектор измъкна от джоба на якето си лист хартия и й го показа.

— Очевидно е бил Потомък — каза Хелън, когато прочете описанието на невероятното проникване в музея и откраднатите експонати. — Кой го е направил?

— Не знаем. Дафна разпита всички Скитници и Прокуденици, които познава, но досега никой не си е признал да го е извършил. — Хектор потърка долната си устна с палец. Хелън беше виждала баща му да прави този жест, когато мислеше. — Не можем да разберем защо тези златни монети, и единствено те, са били откраднати. Доколкото знаем, те не притежават магия, типична за която и да било от Четирите Династии.

— Ще питам семейството — каза Хелън, като взе листа и го пъхна в задния джоб на джинсите си. После закри уста, когато от нея се изтръгна огромна прозявка. — Извинявай, Хектор. Но едва си държа очите отворени.

— Дойдох тук, изпълнен със самосъжаление, но знаеш ли какво? Сега, когато съм тук, се тревожа повече за теб. Изглеждаш доста изтощена.

— Да, да, пълна развалина съм — засмя се Хелън печално, докато се опитваше да приглади косата си и да оправи дрехите си. — Подземният свят е, ами, точно толкова ужасен, колкото си мислиш. Но поне вече не съм сама там долу — и това е нещо.

— Орион. Той е стабилен — каза Хектор, като кимна сериозно. Хелън го погледна изненадано, а той продължи: — Никога не съм го срещал лично, разбира се. Заради Фуриите. Но Дафна ни свърза веднага щом се наложи да се махна оттук. От време на време си разменяме есемеси и той наистина ме подкрепя. Имал е тежък живот и знае какво преживявам. Усещам, че мога да се разбера с него.

— С Орион наистина се говори лесно — съгласи се замислено Хелън. Запита се дали Хектор знаеше за детството на Орион повече от нея. Тази мисъл я смути. Искаше й се тя да е единствената, която слушаше тайните на Орион, и нямаше представа какво означава това.

— И е надежден. Той ми помогна да открия Дафна, когато беше изгубена в морето. Той е силен Потомък, Хелън. Но мисля, че е още по-добър приятел.

— Леле. Ти направо преливаш от хвалебствия — каза Хелън, смутена, че всички тези гръмки похвали идват тъкмо от Хектор. — Какво става? Да не би ей така, леко по мъжки, да си падаш по Орион?

— Както и да е — пренебрегна Хектор закачките й. — Виж, просто искам да кажа, че го харесвам. Това е.