Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Два дни след това пристигна цветният й трон. И сега тя не плака и не се възпротиви срещу неизбежното. Огледа жалката групичка от изпращачи, след което пристъпи в оскъдно украсената носилка. Момичетата, които бях наела, дори не изчакаха паланкинът да завие зад ъгъла, преди да си тръгнат. Майката на Снежно цвете се оттегли в къщата, а аз останах насаме с госпожа Уан.
— Сигурно мислиш, че съм зла старица — рече сватовницата. — Ала трябва да разбереш, че никога не съм лъгала майка ти или леля ти. Една жена няма почти никаква власт, за да промени собствения си живот, какво остава за нечий друг, но…
Вдигнах ръка, за да възпра извиненията й, тъй като имах нужда да чуя нещо друго.
— Преди толкова много години, когато дойдохте у дома, да огледате стъпалата ми…
— Искаш да знаеш дали наистина бе необикновена?
Когато отговорих утвърдително, тя се взря в мен с твърд поглед.
— Съвсем не е лесна работа да откриеш кандидатка за лаотун — призна. — Бях заръчала на няколко гадатели да търсят подходящо момиче за племенницата ми в околността. Вярно, бих предпочела някое от по-високопоставено семейство, но гадателят Ху откри теб. Осемте йероглифа съвпадаха напълно. Но той и иначе щеше да ми съобщи за теб, защото, да, твоите стъпала наистина бяха изключителни. Бе писано твоята съдба да се промени, със или без съюза ти със Снежно цвете. Изрекох много лъжи, за да й дам добра възможност в живота. Не чакай извинения от мен заради това.
Взирах се в ярко начервеното й лице и размишлявах. Исках да я мразя, но как бих могла? Бе сторила най-доброто за момичето, което ми бе по-скъпо от всеки друг на света.
Понеже сестрата на Снежно цвете нямаше да отнесе книгите за третата сутрин в новия й дом, аз отидох вместо нея. Родителите ми изпратиха носилка и не след дълго пристигнах в Дзинтиен. Никаква сватбена украса или свирня не издаваха, че в този ден в селото се случва нещо особено. Без никаква тържественост слязох от паланкина и се озовах на мръсната пътека пред къща с нисък покрив, до едната стена на която бяха струпани дърва. Вдясно от входа имаше нещо прилично на гигантски уок, вграден в тухлена платформа.
За пристигането ми трябваше да има подготвено угощение, ала нямаше. Първите жени в селото трябваше да излязат да ме приветстват. Сториха го, но грубият им диалект, макар селото да бе само на няколко ли от Тункоу, ми разкри много за долната класа на хората, които го обитаваха.
Когато дойде време да прочета сватбените книги, санджаошу, подготвени за Снежно цвете, ме въведоха в главната стая на дома. На пръв поглед къщата приличаше на родната ми къща. Съхнещи нанизи люти чушлета висяха от тавана. Стените бяха направени от груби небоядисани тухли. Надявах се приликата с дома ми да е налице и у хората, които обитаваха това място. Не срещнах съпруга на Снежно цвете, но се запознах с майка му, която се оказа ужасна твар. Бе с близко разположени очи, а тънките й устни издаваха тесногръдие и низост.
Снежно цвете влезе в стаята, седна на едно столче близо до изложените на показ сватбени книги и зачака смирено. Макар да се чувствах променена от брака, в моите очи тя си изглеждаше същата. Жените от Дзинтиен се скупчиха край книгите и ги заопипваха с мръсните си пръсти. Заобсъждаха шевовете по ръбовете и фигурките от хартия, но никоя не рече и дума за качеството на произведенията или мислите, изразени в тях. След няколко минути жените заеха местата си в стаята.