Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Ала имаше нужда от още много неща. Снежно цвете трябваше да отнесе в новия си дом дрехи за целия си предстоящ живот. А сега имаше съвсем малко. Умът ми запрепуска трескаво в мисли какво още може да се стори в оставащия месец.
Когато госпожа Уан пристигна за седенкуването и песните в горната стая, аз я придърпах настрана и я помолих да отиде в родния ми дом.
— Там има някои вещи, които ще ми трябват.
Тази жена открай време не ме одобряваше. Тя също бе лъгала, не семейството ми, но мен — да. Никога не я бях харесвала, а сега — още по-малко заради двуличието й, но в онзи случай тя стори точно каквото й казах (в крайна сметка сега моето положение бе по-високо от нейното). Върна се след няколко часа с кошница, пълна с кнедли от сватбата ми, част от свинското, изпратено от родителите на съпруга ми, пресни зеленчуци от градината и още една кошница с платове, които смятах да ушия, когато се върна у дома. Гледката — как майката на Снежно цвете яде месото, е нещо, което никога не ще забравя. Тя бе възпитана като изискана дама и независимо колко гладна бе, не се нахвърли върху храната, както би сторил някой от моето семейство. Късаше ивички месо с помощта на пръчиците си за хранене и изтънчено ги поднасяше към устните си. Нейната сдържаност и самоконтрол ми дадоха урок, който следвам и до днес. Дори да си отчаяна, никога не позволявай другите да видят у теб нещо, което е недостойно за една културна жена. Имах и друга задача за госпожа Уан.
— Ще са ни нужни момичета за церемониите преди сватбата — казах. — Можете ли да доведете сестрата на Снежно цвете?
— Семейството й няма да я пусне в този дом.
Обмислих казаното. Не знаех, че подобно нещо е възможно.
— Въпреки това ни трябват момичета — настоях.
— Никой няма да дойде, госпожице Лилия — каза госпожа Уан доверително. — Зет ми има много лоша репутация. Никое семейство няма да допусне неомъжените си дъщери да пристъпят този праг. Ами майка ти и леля ти? Те вече са наясно с положението…
— Не!
Не бях готова да се изправя срещу тях, а на Снежно цвете не й бе нужно съжалението им. Трябваха й чужди хора.
Имах у себе си пари от сватбата. Пъхнах няколко монети в ръката на госпожа Уан.
— Не се връщайте, докато не намерите три момичета. Платете на бащите им колкото смятате, че е редно. Кажете им, че аз отговарям за дъщерите им.
Бях сигурна, че новото ми положение на снаха в най-доброто семейство в Тункоу ще даде нужния резултат, макар че това можеше да се окаже и пълна глупост от моя страна, тъй като със сигурност роднините на съпруга ми нямаха никаква представа, че използвам положението им по такъв начин. Ала виждах, че госпожа Уан явно преценява ситуацията. Нужно й бе да продължи да развива дейността си в селото, а и бе на път най-после да пожъне плодовете от успешния ми брак в семейство Лу. Не желаеше да застраши позициите си, но вече бе престъпила много правила, за да помогне на племенницата си. Най-накрая взе решение, кимна и излезе.
На другия ден се върна с три девойки, дъщери на земеделци, работещи за моя свекър. С други думи, момичета като самата мен, като се изключат специалните ми достойнства.
През този месец подчиних на волята си всичко, което се вършеше в горната стая. Водех пеенето на девойките. Помагах им да намерят хубави думи, за да опишат Снежно цвете, която за тях бе напълно непозната, в сватбените книги. Ако не знаеха някой йероглиф, аз го написвах вместо тях. Ако се мотаеха при шиенето на завивките, ги привиквах настрана и шепнешком ги заплашвах, че бащите им ще бъдат наказани, ако те не се справят добре с работата, за която са наети.