Снежно цвете и тайното ветрило

Домът на съпруга ми се извисяваше гордо отвъд лявата странична порта. Всички къщи в този район бяха внушителни, но нашата бе особено представителна. Дори днес съм щастлива да живея в нея. Както е обичайно, къщата е на два етажа. Построена е от тухли, а отвън е измазана с хоросан. Високо под стрехите са изрисувани сцени, в които прекрасни девици и напети мъже учат, свирят, калиграфисват или преглеждат сметки — все дейности, които винаги са се извършвали в този дом, така че картините отправяха послание към минувачите за класата на хората, които го обитават, и техните благородни занимания. Отвътре стените са облицовани с чудесната дървесина, която се добива от хълмовете около селото, а стаите са изящно украсени с резбовани колони, решетести прозорци и парапети.

Когато пристигнах за пръв път, главното помещение изглеждаше почти по същия начин както днес, с елегантна мебелировка, дървен под, високи прозорци, от които полъхва свеж ветрец, и стълби, издигащи се покрай източната стена, които завършват с дървен балкон, украсен с ромбовидни мотиви. По онова време моите свекър и свекърва спяха в най-голямото помещение в дъното на първия етаж. Зетьовете ми имаха собствени стаи, опасващи главната зала. След време там с тях заживяха снахите ми. Ако не родяха синове, след време те биваха премествани в други покои, а мястото им в съпружеското ложе се заемаше от наложници или осиновени снахи.

Когато пребивавах там, нощите бяха посветени на съпружеските ни задължения. Трябваше да заченем син и двамата се стараехме упорито да успеем. През останалото време с мъжа ми не се виждахме много — той прекарваше дните с баща си, докато моите преминаваха в компанията на майка му, — но с течение на времето се опознахме по-добре, което направи нощните ни занимания по-поносими.

Както при повечето бракове, най-важният член на семейството, с когото трябваше да изградя добри отношения, бе свекърва ми. Всичко, което Снежно цвете ми бе разказала за господарката Лу и нейното стриктно следване на традициите, бе вярно. Тя надзираваше как върша работата, на която бях навикнала в родния си дом: да правя чай и закуска, да пера дрехите и завивките, да приготвям обеда, както и да шия, бродирам и тъка в следобедните часове, а накрая — да правя вечерята. Тя без притеснение ми нареждаше, например: „Режи по-малки кубчета“, докато готвех супа от зимен пъпеш, „Накълцала си ги като за прасета“. Или пък: „Кръвта от цикъла ми е протекла по завивките. Търкай здраво, за да изкараш петната“. Подушваше храната, която носех от дома си, и казваше: „Другия път вземи нещо, което не вони така. Миризмата на храната ти убива апетита на съпруга и синовете ми“. Веднага щом приключеше посещението ми, ме провождаха обратно, без благодарности или прощални думи.