Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
„Терапевтично креватно зайче.“
Това беше идиотска метафора, но не й даваше мира.
От друга страна, Изабел също още не беше казала на Корин, че го обича. Човек не борави току-така с тези две магически думички — обичам те. Не и когато току-що се е запознал с някого и още не се е съвзел от собствената си изненада.
— Но какво точно казахте на гадния Фабиен? — попита Лоран от задната седалка.
— Владеете ли карате? Ще ни научите ли и нас? — намеси се и приятелят му Анри.
— Казах ви, че това ще си остане тайна между Фабиен и мен. — Изабел даде мигач и бавно влезе между двата лъва, които охраняваха портата на „Ринкинкин“.
— Това е подло — промърмори Лоран на слизане.
Анри мислеше същото, но беше твърде учтив и твърде благодарен, за да го каже на глас. В крайна сметка нали не виси с краката надолу и джобните му не са откраднати благодарение именно на симпатичната руса госпожица.
— Жалко, че не дойдохте при нас — каза той съжалително на Изабел. — Знаете ли какви хубави стаи имаме? През лятото винаги всичко е заето.
— О, сигурна съм. Но нали знаеш, че сега живея тук… — Изабел се усмихна на малкото момче.
— Разбира се. Ако все пак размислите, можете просто да се преместите. Имаме си и куче — добави подкупващо той. — Инспектор Клосо е невероятен!
— Чао, Анри, сигурно майка ти вече те чака за обяд — намеси се бързо Лоран и посочи портата на Анри.
— Довиждане. — Изабел намигна на Лоран. — Майка му едва ли ще го остави да си играе с хапещото куче…
Лоран изведнъж се почувства гузен.
— О, в последно време то не хапе чак толкова често.
— Искаш ли и ти да си имаш куче? — попита неочаквано Изабел.
— Аз ли? Естествено, че искам — отвърна Лоран. — Но повече искам костенурка. Само че те са ужасно скъпи, сега ще ми споделите ли какво казахте на гадния Фабиен?
Изабел поклати глава.
— Значи няма — рече съжалително Лоран.
Беше просто непоносимо, че гадният Фабиен знае нещо, което той не знае!
Изабел изчака момчето да се скрие в къщата и после извади телефона от чантата си. С натежало сърце набра номера на Фритьоф в офиса, въпреки че предпочиташе да пие на терасата чаша от леденостудения портокалов ликьор на госпожа Сесил и да не мисли за абсолютно нищо.
За зла участ най-напред се натъкна на секретарката на Фритьоф, жена на около трийсет и пет, с направо неизчерпаеми запаси от сиви костюми с панталони и същото собственическо чувство като на госпожа Елбман.
Тя звучеше толкова студено и неприветливо, докато я свързваше, и Изабел неволно си помисли, че Фритьоф е споделил и с нея семейните си проблеми.
— Да, моля? — каза той, макар чудесно да знаеше кой се обажда.
Изабел реши да кара направо.
— Получи ли писмото ми?
— Разбира се. И естествено, благодаря. Беше ми приятно да прочета, че никога не си ме обичала и че си се омъжила за мен, защото ти се е сторило някак правилно. — Фритьоф звучеше горчиво и на Изабел изведнъж й стана жал за него.
— Не съм ти писала, че никога не съм те обичала. Писах…
— Знам какво си писала — прекъсна я Фритьоф. — Държа се властно с теб и не те вземам насериозно. Никога не съм обичал теб, а само своята представа за теб. Постоянно съм те товарил със своя перфекционизъм. Нашият брак е едно недоразумение!
— Амм… да. — Той я беше цитирал буквално, като човек, който е прочел писмото поне няколко пъти. — Да, такова е. Ние просто не си подхождаме, но тогава още не го съзнавах. — За малко да добави „Съжалявам“.
— Ако очакваш да се появи мъж, който да ти подхожда, ще трябва дълго да чакаш. — Фритьоф съскаше в слушалката. — Може да съм перфекционист и да се държа наставнически с теб, но ти пък се държиш детински и незряло, не си способна да поемеш отговорност! Дори за самата себе си.
Докато той говореше, чувството на жал, което изпитваше Изабел, се стопи от само себе си. Думите му се сипеха върху нея като неприятен студен дъжд.
— … неблагодарна… неспособна да се справя с конфликти… и без това неспособна да отглежда деца… и госпожа Елбман казва… няма чувство за реалност… и майка ми казва… пасивна… флегматична… некадърна… глупавото плюшено мече в леглото… незряла… и Мони казва… емоционално незряла…