Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Няма ли нашите врагове да се крият в същите тези сенки? — попита Джарлаксъл.
— Мариаброн е с нас — отбеляза Елъри. — Няма да ни изненадат.
Усмихна се уверено и подкара коня си встрани.
Джарлаксъл се обърна към Ентрери, изпълнен със съмнения.
— Да — увери го убиецът — това бяха последните думи на почти всички, които съм убивал.
— В такъв случай се радвам, че си на моя страна.
— Често казваха и това.
Джарлаксъл се разсмя високо.
Ентрери не го направи.
Придвижването беше бавно на по-неравния терен под сянката на Галенските планини, но Елъри настоя и в крайна сметка тя командваше. Щом слънцето започна мързеливо да се спуска по западния хоризонт, командирът заповяда на фургоните да се придвижат нагоре до закътана ливада между могили от съборени камъни и възложи най-различни задължения по организирането на лагера и защитата. Както се очакваше, Мариаброн отиде да разузнае, а двамата войници подготвиха наблюдателниците — макар Ентрери с любопитство да забеляза, че го направиха под ръководството на джуджето с двата боздугана. Още по-интересно бе, че мършавият маг стоеше в съзерцание встрани от основния лагер, с кръстосани крака и отпуснати върху коленете ръце. Ентрери знаеше, че става дума за нещо повече от медитация. Мъжът подготвяше магии, които можеше да са им нужни за защита през нощта.
По същия начин другото джудже, което се представи като Праткъс Четинобрадия, издигна малък олтар на Морадин и започна да се моли на бога си за благословия. Елъри бе покрила и двете области — магическата и божествената.
„И вероятно по малко и от двете с Джарлаксъл“, помисли си Ентрери с крива усмивка.
Скоро след това убиецът излезе от основния лагер, покатери се високо по склоновете и накрая се установи на широка скала, която му осигуряваше прекрасна гледка към Ваасанските равнини, простиращи се на запад.
Той седеше тихо и се взираше в залязващото слънце, чиито дълги лъчи се спускаха надолу през огромното кално блато — ярки влажни линии, блестящи ослепително. Смайващи разсейвания превърнаха светлината в брилянтни трепкащи езерца, настояващи за вниманието му и въвличащи го в по-дълбоко състояние на съзерцание. Почти несъзнателно Ентрери бръкна в колана си и извади малка, доста обикновена на вид флейта, подарък от сестрите драконки Илнезара и Тазмикела.
Хвърли бърз поглед наоколо, за да е сигурен, че е сам, после вдигна флейтата до устните си и изсвири простичка нота. Остави това изсвирване да увисне във въздуха, а после духна отново, задържайки звука малко по-дълго. Фините му, но силни пръсти се задвижиха по дупките на инструмента и той засвири простичка песен, песен, която бе научил сам или флейтата го бе научила, не беше сигурен кое от двете. Продължи да свири още малко, позволявайки на звука да се събере във въздуха около него, подканяйки го да отнесе мислите му далече, много далече.
Флейтата му бе причинявала това и преди. Може би беше магия, може би бе простото удоволствие от съвършения тембър, но под влиянието на магията от свиренето Артемис Ентрери неколкократно бе успявал да прочисти мислите си от обичайния хаос.
Не след дълго, когато слънцето бе слязло много по-ниско на небосклона, убиецът свали флейтата и я погледна. По някаква причина инструментът не звучеше толкова добре както в другите случаи, когато го бе пробвал, нито той се бе оказал погълнат от флейтата, както преди.
— Може би вятърът се противопоставя на пухтенето на лошия ти дъх — обади се Джарлаксъл зад гърба му.
Мрачният елф не можа да види гримасата, която пробяга по лицето на Ентрери — щеше ли някога да се окаже далече от досадния елф?
Ентрери постави флейтата в скута си и се взря на запад към залязващото слънце, чийто долен край точно докосваше далечния хоризонт и създаваше огнена линия през тъмните зъбери на далечните хълмове. Група облаци над слънцето се обагриха в огнени краски.
— Обещава да е красив залез — отбеляза Джарлаксъл и с лекота се покатери на скалата и седна близо до убиеца.
Ентрери го погледна сякаш въобще не се вълнуваше.
— Може би е заради миналото ми — продължи мрачният елф. — Прекарал съм векове, приятелю, без въобще да виждам циклите на слънцето. Може би липсата на това ежедневно събитие само увеличава оценката ми сега.