Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Фарин погледна към бардака от другата страна на улицата и въздъхна.
– Наистина искам този човек мъртъв. Бих го направил и сам, обаче... Няма значение. Пак ще се срещнем с него.
Той се обърна и направи няколко крачки по алеята, но се спря, след като осъзна, че Сери не идва подире му.
– Сери?
Младежът бръкна в джоба си и извади камите си. Погледът на Фарин се плъзна по остриетата, които отразяваха светлините, идващи от прозорците на бардака. Крадецът направи крачка в обратна посока. Сери се усмихна.
– Ей сега се връщам.
Глава 11
Безопасно място
След половин час вонята на бол стана почти приятна. В нея имаше някаква уютна топлина, обещаваща спокойствие. Денил погледна към халбата пред себе си.
Спомни си приказките за липсата на хигиена в пивниците и за равитата12, удавени в бъчвите с бол. Тези слухове го бяха спирали досега да опита сладникавото питие. Но тази вечер го безпокояха по-мрачни подозрения. Ако обитателите бяха узнали кой е той, какво щеше да ги спре да сложат отрова в напитката му?
Страховете му вероятно бяха безпочвени. Отново беше сменил мантията си с дрехите на търговец и си беше направил труда да изглежда по-размъкнат. Когато влезе в пивницата, другите посетители му хвърлиха само оценяващ поглед, насочен главно към кесията на хълбока му, и престанаха да му обръщат внимание.
Въпреки това Денил не можеше да се освободи от усещането, че всички мъже и жени в препълнената зала знаят кой е той и какъв е. Присъстващите бяха мрачна, отегчена и апатична компания. Спотайваха се във всяко кътче на стаята, намерили подслон от бурята отвън. От време на време ги чуваше да ругаят времето, в други моменти проклятията им бяха насочени срещу Гилдията. В началото това даже го развесели. Изглежда, обитателите смятаха, че е по-безопасно да обвиняват за нещастията си Гилдията, а не краля.
Един обитател, мъж с белег върху лицето, не сваляше погледа си от него. Денил се изправи и разкърши рамене, след което огледа помещението. Когато погледът му се спря върху мъжа с белега, онзи се вторачи в ръкавиците си. Денил забеляза златистокафявата кожа на мъжа и широкото му лице, преди отново да забие поглед в питието си.
В пивниците, които беше посещавал, беше видял мъже и жени от всички раси. Най-често срещани бяха ниските елийни, тяхната родина беше най-близкият съсед на Киралия. Кафявокожите винди бяха по-многобройни в копторите, отколкото в останалата част на града, тъй като много от тях пътуваха в чужбина в търсене на работа. Атлетичните лани и гордите лонмарци се срещаха по-рядко.
Това беше първият сачаканец, който виждаше от години. Въпреки че Сачака беше съсед на Киралия, високата планинска верига и обширната пустош между двете държави не спомагаха за пътешествията. Онези малцина търговци, които бяха изминавали маршрута, говореха за варварски народ, борещ да оцелее в пустошта, и за покварен град, който не може да предложи много от търговска гледна точка.
Но невинаги е било така. Преди много векове Сачака е била велика империя, управлявана от мъдри магьосници. Нещата се бяха променили след загубената война срещу Киралия и новосформираната Гилдия.
Нечия ръка докосна рамото на Денил. Той се обърна и видя зад себе си мургав мъж. Мъжът поклати глава и се отдалечи.
Денил въздъхна, изправи се и тръгна през тълпата към изхода. Когато излезе навън, закрачи през локвите, запълнили по-голямата част от улицата. Вече бяха минали три седмици, откакто Гилдията беше проследила момичето до подземното му скривалище и лонмарецът беше изиграл лорд Джолън. Оттогава насам Горан беше отхвърлял четири пъти молбата на Денил за аудиенция.
Разпоредителят Лорлън не искаше да приеме, че Крадците защитават момичето. Денил разбираше защо. Нищо не можеше да разстрои краля повече от наличието в страната му на магьосник-отстъпник. Крадците бяха поносими – те държаха престъпния свят под контрол и най-голямата вреда от тях беше, че чрез контрабандата намаляваха постъпленията в хазната от данъци. Дори и кралят да успееше по някакъв начин да се избави от тях, веднага мястото им щеше да се заеме от някой друг.
Но ако кралят научеше, че в града броди магьосник-отстъпник, щеше да срине копторите до основи – и по-надолу.
Денил се чудеше дали Крадците осъзнават това. Не беше засягал тази тема по време на разговорите си с Горан, защото не искаше да звучи сякаш заплашва Крадците. Вместо това беше наблегнал върху опасността, която представлява момичето.
Когато достигна края на уличката, побърза да прекоси по-широката пресечна улица и се насочи към тесния проход между две сгради. Нататък копторите се превръщаха в лабиринт. Вятърът духаше по всички тесни улички, хленчейки като гладно дете. На моменти затихваше, и в една от тези паузи Денил чу шум от стъпки зад гърба си. Обърна се.