Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
Сътресението прави на пух и прах цялото обучение на негъра. Той развива неукротима и маниакална страст към блондинката бета. Тя се възпротивява. Той упорствува. Следват боричкания, преследвания, покушение срещу съперник и накрая сензационно отвличане. Блондинката бета е похитена и в продължение на три седмици я държат в един кръжащ из въздуха хеликоптер в смахнато, противообществено Tête-à-tête с чернокожия безумец. Накрая, след цяла поредица от приключения и много въздушна акробатика, трима красиви млади алфи успяват да я спасят. Негърът е изпратен с усмирителна риза в Център за преобучение на възрастни и филмът завършва щастливо и благоприлично, като русокосата бета става любовница и на тримата си спасители. Те прекъсват заниманията си за миг, за да изпеят синтетичен квартет с пълен супероркестров съпровод и ароматичен фон на гардении от цветоуханния орган. След това мечата кожа се появи за последен път и сред воя на сексофоните последната стереоскопична целувка се стопи в мрака, последното електрическо гъделичкане замря върху устните като умираща нощна пеперудка, която пърха, пърха все по-немощно и по-слабо, докато накрая остане съвсем, съвсем неподвижна.
За Линайна обаче нощната пеперудка не умря. Даже и след като запалиха светлините, докато се тътреха бавно с тълпата към асансьорите, сянката на пеперудката продължаваше да пърха по устните й и продължаваше да чертае по кожата й приятни тръпнещи пътечки на възбуда и доволство. Страните й бяха поруменели, очите й се бяха навлажнили и блеснали, дишаше дълбоко. Тя сграбчи Дивака за лакътя иго притисна до себе си. Джон сведе очи към нея — пребледнял, изтерзан, изпълнен с желание, от което се срамуваше. Той не беше достоен, не беше… Погледите им за миг се срещнаха. Какви съкровища обещаваше нейният! Какъв темперамент! Той бързо отвърна поглед и освободи пленената си ръка. Ужасяваше се да не би тя изведнъж да престане да бъде онова нещо, за което той се чувствуваше недостоен.
— Според мен не бива да гледате подобни неща — рече той, като избърза да прехвърли от самата Линайна върху обкръжаващата я среда вината за всякакво минало или евентуално бъдещо отклонение от съвършенството.
— Какви неща, Джон?
— Като този ужасен филм.
— Ужасен ли? — Линайна бе искрено учудена. — Но според мен филмът е прекрасен.
— Беше долнопробен — рече той възмутено. — Беше позорен.
Тя поклати глава.
— Не разбирам какво имате предвид. — Защо беше такъв чудак? Защо прави всичко възможно да развали нещата?
В таксилета той дори не я погледна. Обвързан с непоклатими обети, които никога не бяха произнасяни, подчинен на закони, които отдавна вече не бяха в сила, той седеше извърнат настрани и мълчеше. От време на време подобно на подръпвана от нечий пръст, изопната до краен предел струна по цялото му тяло преминаваше ненадейно нервна тръпка.
Таксилетът кацна върху покрива на жилищния блок на Линайна. „Най-сетне! — помисли си тя ликуващо, щом слезе от хеликоптера. — Най-сетне!“ — макар че тъкмо сега той се държеше толкова странно. Застанала под една лампа, тя се взря в джобното си огледалце. Най-сетне! Да, носът й наистина мъничко лъщеше. Тя тръсна леко пухчето на пудрата си. Докато Джон се разплащаше с пилота — тъкмо щеше да има време да се пооправи. Линайна разтриваше лъскавината с пухчето и си мислеше: „Той е ужасно симпатичен. Не е необходимо да се стеснява като Бърнард. И все пак… Всеки друг мъж би го направил много отдавна. Е, сега, най-сетне!“ Напудрената вече част от лицето й, която я гледаше от кръглото огледалце, внезапно й се усмихна.
— Лека нощ — обади се сподавен глас зад гърба й. Линайна се завъртя. Джон стоеше на вратата на таксилета и я гледаше втренчено; явно, че я бе гледал втренчено през цялото време, докато тя си бе пудрила носа, замръзнал в очакване — но в очакване на какво? Или в колебание — може би се бе опитвал да вземе някакво решение и през цялото време бе мислил, мислил — тя не можеше и да си представи за какво!
— Лека нощ, Линайна — повтори той и странно изкриви лице в опит да се усмихне.
— Но, Джон… Аз си мислех, че… Искам да кажа, няма ли…?
Той затвори вратата и се наведе напред, за да каже нещо на пилота. Таксилетът се стрелна нагоре в небето.
Като гледаше надолу през прозореца на пода, Дивакът виждаше обърнатото нагоре лице на Линайна, бледо на синкавата светлина на лампите. Устата бе отворена, тя викаше нещо. Смалената й фигурка отлетя, чезнещият квадрат на покрива сякаш пропадаше в мрака.