Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
От небето се спусна и кацна Зелената ракета от Бомбай. Пътниците слязоха. Осем еднояйчни, облечени в сиво-кафяво близнаци-дравиди29 надзърнаха през осемте илюминатора на кабината — стюардите.
— Хиляда двеста и петдесет километра в час — рече внушително началникът на аеродрума. — Как намирате това, господин Дивак?
Джон го намираше за много хубаво.
— И все пак — каза той — Ариел би могъл с колан да стегне земното кълбо в четиридесет минути.30
„Дивакът — написа Бърнард в своя доклад до Мустафа Монд — показва изненадващо малко учудване и страхопочитание пред изобретенията на цивилизацията. Това несъмнено се дължи отчасти на факта, че той е чувал за тях от жената Линда, неговата м…“
(Мустафа Монд се начумери. „Нима този глупак ме смята за толкова гнуслив, че да не мога да понеса думата изцяло изписана?“)
„Отчасти поради това, че вниманието му е съсредоточено върху така наричаната от него «душа», за която той упорито смята, че съществува независимо от своята физическа обвивка, и когато се опитах да му изтъкна…“
Контрольорът прескочи следващите изречения и тъкмо когато се канеше да обърне страницата, за да потърси нещо по-съществено, погледът му бе привлечен от цял низ напълно необичайни изрази. „… макар че трябва да призная — прочете той, — че съм съгласен с Дивака, който намира инфантилността на нашата цивилизация за прекалено лековата, или както се изразява той, «малко евтина», и бих желал да се възползувам от случая, за да привлека вниманието на ваше фордородие върху…“
Гневът на Мустафа Монд внезапно отстъпи място на смеха. Намерението на това нищожество да го поучава тържествено, него, Мустафа Монд, по въпросите на обществения порядък бе наистина прекалено гротескно. Този човек сигурно е полудял.
„Ще се наложи да му дам урок!“ — рече си той, после отметна глава назад и гръмко се изсмя. Засега обаче урокът се отлагаше.
Това бе малка фабрика за осветителни устройства за хеликоптери, клон на Илектрикъл икуипмънт корпорейшън.
Още на самия покрив (защото по своето въздействие това циркулярно препоръчително писмо от Вселенския контрольор бе цяло вълшебство) бяха посрещнати от Главния инженер и Директора по човешките ресурси. Те слязоха долу във фабриката.
— Всеки процес — заобяснява Директорът по човешките ресурси — се осъществява, доколкото е възможно, от една отделна партида „Бокановски“.
И наистина — осемдесет и три почти безноси, черни, късоглави делти се занимаваха със студено щанцоване. Петдесет и шестте струга с по четири шпиндела се обслужваха от петдесет и шест клюноноси, червенокоси гами. Сто и седем обучени да понасят горещини епсилони-сенегалци работеха в леярната. Тридесет и три дългоглави делти-жени с жълтеникаво-червеникави коси, тесни тазове, които до една (с разлика плюс-минус 20 милиметра) бяха високи 1 метър и 69 см, изрязваха винтове. В монтажния цех електрогенераторите се сглобяваха от два екипа джуджета гама-плюс. Двете ниски работни маси бяха поставени една срещу друга; помежду им пълзеше конвейерът със свой товар от частите за сглобяване; четиридесет и седем русокоси глави се намираха лице с лице срещу четиридесет и седем светлокафяви. Четиридесет и седем чипи носа — срещу четиридесет и седем клюна, четиридесет и седем вдадени навътре брадички срещу четиридесет и седем издадени напред брадички. Напълно сглобените механизми се проверяваха от осемнадесет еднояйчни, къдрави, кестеняви момичета, облечени в зелените униформи на гамите, опаковата се в сандъци от тридесет и четири късокраки леваци лелти-минус и се товареха в чакащите ремаркета и камиони от шестдесет и три синеоки, жълтокоси, луничави епсилони полуморони.
— „О, прекрасен нов свят! — По някаква злонамерена прищявка на паметта Дивакът се улови, че цитира думите на Миранда. — Ах, как прекрасни били човеците! И как щастлив си със тях, прекрасен нов свят!“
— И ви уверявам — завърши Директорът по човешките ресурси, когато напуснаха фабриката, — че ние почти никога нямаме неприятности с нашите работници. Винаги намираме…
Но Дивакът най-неочаквано бе избягал от спътниците си и така ожесточено повръщаше зад един лавров храст, сякаш твърдата земя бе вертолет, попаднал във въздушна яма.
29
Народи, населяващи Южна Индия. Б.пр.
30
Думите са на Пък, „Сън в лятна нощ“, д. II. сц. I. Героят очевидно обърква двата персонажа. Б.пр.