Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
Пет минути по-късно той си бе вече в стаята. Извади от скривалището изгризания от мишките том, прелисти с благоговение изцапаните и смачкани страници и зачете „Отело“. Отело, припомни си той, бе също като героя от „Три седмици в хеликоптера“ — чернокож.
Като избърса очи, Линайна прекоси покрива към асансьора. По пътя до двадесет и седмия етаж тя извади шишенцето си със сома. Един грам, реши тя, няма да е достатъчно; мъката й превишаваше еднограмовата доза. Но ако вземеше два грама, рискуваше утре да не се събуди навреме. Взе компромисно решение и изтърси в лявата си шепа три половинграмови таблетки.
Глава дванадесета
Наложи се Бърнард да крещи през заключената врата — Дивакът не искаше да отвори.
— Но всички са там и те чакат.
— Нека си чакат! — отвърна приглушеният глас отвъд вратата.
— Но ти много добре знаеш, Джон (колко трудно е да бъдеш убедителен, когато крещиш с пълна сила!), че аз съм ги поканил нарочно, за да се запознаят с теб.
— Трябваше първо да ме попиташ дали аз искам да се запозная с тях.
— Но досега ти винаги си идвал, Джон.
— И точно заради това не искам да дойда сега.
— А за да ми доставиш удоволствие? — подмилкваше му се гръмогласно Бърнард. — Нима не би дошъл, за да ми доставиш удоволствие?
— Не.
— Сериозно ли говориш?
— Да.
— А аз какво ще правя? — отчаяно простена Бърнард.
— Върви по дяволите! — изрева отвътре гневният глас.
— Но тази вечер е дошъл самият Кентърбърийски обществен архипеснопоеп. — Бърнард едва ли не се давеше в сълзи.
— Ай яяя таква! — само на езика зуни Дивакът можеше да изрази чувствата си към Обществения архипеснопоец. — Хани! — добави той, след което продължи (с каква подигравателна свирепост само!): — Сонс есо цена. — И се изхрачи на пода, както сигурно би направил Попе.
Бърнард накрая бе принуден да се върне посрамен в апартамента си и да уведоми нетърпеливите гости, че Дивакът няма да се появи тази вечер. Новината бе посрещната с възмущение. Мъжете се разгневиха, че са били подмамени да любезничат с този нищожен тип с отвратителна репутация и еретични възгледи. Колкото по-високо бе положението им в обществената йерархия, толкова по-дълбоко бе тяхното негодувание.
— Да ми погоди такава шегичка на мен — повтаряше непрекъснато Архипеснопоецът. — На мен.
Колкото до жените, те възмутени разбраха, че са били обладани с измама — обладани от този презрян дребосък, комуто по погрешка е бил сипан алкохол в бутилката — от същество с физика на гама-минус. Това беше грубо престъпление и те го заявяваха на все по-висок и по-висок глас. Най-злостните хули сипеше Директорката от Итън.
Единствено Линайна не каза нищо. С очи, прибулени от необичайна тъга, тя седеше бледа в един ъгъл, изолирана от околните от чувство, което те не споделяха. Беше дошла на вечеринката изпълнена с някаква особена тревожна радост. „След няколко минути — бе си казала тя, щом влезе в стаята — ще го видя, ще разговарям с него, ще му кажа… (защото тя бе вече решила да му каже), че го харесвам повече от всеки друг, когото познавам. И тогава може би той ще каже…“
Какво ли ще каже? Кръвта нахлу в страните й.
„Защо се държеше така странно онази вечер след емоциното? Толкова чудато. И въпреки това съм съвсем сигурна, че наистина ме харесва. Сигурна съм…“
И точно тогава Бърнард бе направил съобщението си — Дивакът нямаше да присъствува на вечеринката.
Линайна изведнъж почувствува всички усещания, които обикновено се изпитват в началото на С.Б.С. — лечението „Симулиране на буйни страсти“ — усещане за ужасна празнота, бездиханен страх и повдигане. Сърцето й сякаш спря да бие.
„Вероятно постъпва така, защото не ме харесва“ — рече си тя. И отведнъж тази възможност се превърна в установен със сигурност факт: Джон бе отказал да дойде, защото не я харесва. Не я харесва…
— Това наистина е безобразие — говореше на Директора на крематориумите и извличането на фосфора Директорката от Итън. — Само като си помисля, че аз направо…
— Да — долетя гласът на Фани Краун, — това за алкохола е абсолютно вярно. Позната на една моя позната е работила по онова време в Зародишната зала. Та тя споделила с приятелката ми, а приятелката ми сподели с мен…