Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
— Ето тук се пъха ролката — обясни Бърнард, като прекъсна д-р Гафни — и се натиска този клавиш…
— Не, онзи, другият — поправи го раздразнено Ректорът.
— Значи онзи. Ролката се развива. Селениевите клетки превръщат светлинните импулси в звукови вълни и…
— И готово — завърши д-р Гафни.
— А вашите възпитаници четат ли Шекспир? — попита Дивакът, когато на път към биохимическите лаборатории минаха покрай училищната библиотека.
— Не, разбира се — отвърна Директорката, като се изчерви.
— В библиотеката ни — обясни д-р Гафни — има само справочна литература. Ако нашите младежи се нуждаят от развлечения, могат да отидат на емоцино. Ние не ги насърчаваме да се отдават на самотни развлечения.
По стъкловидната магистрала профучаха пет автобуса, натоварени с момчета и момичета, които или пееха, или мълчаливо се прегръщаха.
— Тъкмо се завръщат — започна да обяснява д-р Гафни, докато Бърнард шепнешком си уреди още за тази вечер среща с Директорката — от Слауския крематориум. Смъртообучението започва на осемнадесетмесечна възраст. Всяко дете прекарва по два предобеда седмично в болницата за умираещи — мортаториума. Там се държат всичките най-хубави играчки и в дните, когато има смъртни случаи, на децата се раздава шоколадов крем. Така те свикват да приемат смъртта като нещо обикновено.
— Като най-обикновен физиологичен процес — вметна професионално Директорката.
Осем часът в „Савой“. Всичко бе уговорено.
На връщане към Лондон те спряха при завода на Телевизионната корпорация в Брентфорд.
— Би ли имал нещо против да ме изчакаш тук, докато отида да се обадя по телефона? — попита Бърнард.
Докато чакаше. Дивакът разглеждаше наоколо. Тъкмо свършваше работното време на главната дневна смяна. Цели тълпи от работници от по-нисшите касти се редяха на опашка пред гарата на еднорелсовата железница — седем-осемстотин гами, делти и епсилони, мъже и жени, сред които се открояваха не повече от десетина различни лица и ръста. На всеки от тях чиновникът на гишето подаваше заедно с билета и малка картонена кутийка с хапчета. Дългата гъсеница от мъже и жени пълзеше бавно напред.
— Какво има в тези (той си припомни „Венецианският търговец“)… в тези ковчежета? — попита Дивакът, когато Бърнард се върна.
— Дневната порция сома — отвърна Бърнард почти машинално, тъй като дъвчеше една от подарените му от Бенито Хувър секс-стимулиращи дъвки. — Раздават я в края на работния ден. Четири половинграмови таблетки. В събота — по шест.
Той улови сърдечно Джон за лакътя и двамата заедно се отправиха към хеликоптера.
Като си тананикаше, Линайна влезе в съблекалнята.
— Изглеждаш твърде доволна от себе си — рече Фани.
— И наистина съм доволна — отвърна тя. Зъъп! — Бърнард ми позвъни преди половин час. — Зъъп! Зъъп! Тя смъкна панталонките си. Възникнало му някакво непредвидено задължение. — Зъъп! — Помоли ме тази вечер да заведа Дивака на емоцино. Трябва да летя! — Линайна припна към банята.
„Момиче с късмет“ — рече си мислено Фани, като проследи с поглед Линайна.
Тази забележка бе лишена от завист — добродушната Фани само отбелязваше един факт. На Линайна наистина й провървя — провървя й да си подели с Бърнард щедър дял от невероятната слава на Дивака; провървя й, защото на нейната незначителна личност се падна да отрази сензационната слава на деня. Нима Секретарката на Фордоасоциацията на младите жени не я покани да изнесе беседа за своите преживявания? Нима не беше поканена на традиционния годишен обяд в клуб „Афродитеум“? Нима вече не я показваха в емоциновите новини и не се появи и зримо, и звуково, и осезателно пред безчетните милиони по цялата планета?
А едва ли по-малко ласкателно бе вниманието, засвидетелствувано й от най-видни личности. Вторият секретар на Постоянния вселенски контрольор я покани на вечеря и закуска. Прекара един уикенд с Председателя на Фордовърховния съд и друг с Кентърбърийския обществен Архипеснопоец. Президентът на Корпорацията за вътрешни и външни секреции непрекъснато й се обаждаше по телефона и бе посетила Довил със Заместник-управителя на Европейската банка.
— Всичко това е, разбира се, чудесно. Но в известен смисъл — бе признала тя пред Фани — се чувствувам така, сякаш го получавам с измама. Защото първото нещо, което всичките тези хора искат да узнаят, е, естествено, какво изпитваш, като се любиш с Дивак. А аз трябва да им отговарям, че нямам представа. — Тя разтърси глава. — Повечето от мъжете не ми вярват, разбира се. Но това е истината. Бих искала да не е — добави тя тъжно и въздъхна. — Той е ужасно симпатичен, нали?