Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
— Ужасно, ужасно — съчувствуваше Хенри Фостър на Обществения архипеснопоец. — Може би ще ви е интересно да узнаете, че нашият бивш Директор се канеше да го премести на работа в Исландия.
Пронизван от всяка изречена дума, пренадутият балон на блаженото самодоволство на Бърнард започна да издиша от хиляди рани. Пребледнял, смутен, окаян и разстроен, той сновеше сред гостите си, като мълвеше несвързани извинения; уверяваше ги, че следващия път Дивакът със сигурност ще присъствува, и ги умоляваше да седнат и си вземат каротинен сандвич, парче пай с витамин А или чаша шампанскозаместител. Те си похапваха както подобава, но не му обръщаха никакво внимание — пиеха или му подхвърляха в лицето грубости, или пък разговаряха помежду си по негов адрес, гръмогласно и оскърбително, сякаш него изобщо го нямаше там.
— А сега, приятели мои — заговори Кентърбърийският обществен архипеснопоец с онзи хубав, звънлив глас, с който повеждаше шествията по празненствата по случай Фордовден. — А сега, приятели мои, май дойде време да… — Той се изправи, остави чашата си, изчетка от пурпурната си вискозна жилетка трохите от една порядъчна закуска и тръгна към вратата.
Бърнард хукна да го пресрещне.
— Наистина ли трябва да си тръгвате, ваше архипеснопойско… Все още е твърде рано. Надявах се, че…
Да, на какво ли не се беше надявал, когато Линайна поверително му съобщи, че Общественият архипеснопоец би приел покана, ако му бъде изпратена. „Знаеш ли, той наистина е много мил.“ — И тя му беше показала малкото златно украшение за цип в Т-образна форма, което Архипеснопоецът й бе подарил за спомен от уикенда, прекаран в Епархиалната песнопевческа обител, „… на която вечеринка Кентърбърийският обществен архипеснопоец ще се запознае с г-н Дивака“ — бе оповестил във всяка покана своя триумф Бърнард. Но Дивакът бе избрал именно тази от всички други вечери, за да се заключи в стаята си и да крещи „Хани!“ и (какво щастие, че Бърнард не разбираше езика зуни!) „Сонс есо ие-на!“. И онова, което трябваше да стане върховен миг в цялата кариера на Бърнард, се оказа мигът на неговото най-страшно падение.
— Толкова се надявах… — повтори той на пресекулки, вдигнал към великия сановник умоляващи, обезумели очи.
— Млади ми приятелю — изрече Общественият архипеснопоец с гръмка и тържествена строгост — настъпи всеобща тишина. — Позволете да ви дам един малък съвет. — Той размаха пръст към Бърнард. — Преди да е станало твърде късно. Един малък съвет. — (Тонът му стана гробовен.) — Коригирайте поведението си, млади ми приятелю, коригирайте поведението си.
Той направи Т-образния знак над главата му и се обърна.
— Линайна, дете мое — изрече той с друг тон. — Ела с мен.
Покорно, но без усмивка и въодушевление (напълно равнодушна към оказаната й чест). Линайна тръгна подире му. Останалите гости поизчакаха благовъзпитано, преди да ги последват. Последните затръшнаха вратата. Бърнард остана съвсем сам.
Смъртно ранен, той се строполи в едно кресло и като закри лице с длани, зарида. След няколко минути обаче размисли и взе четири таблетки сома.
Горе в стаята си Дивакът четеше „Ромео и Жулиета“.
Линайна и Общественият архипеснопоец слязоха на покрива на Песнопевческата обител.
— Побързай, млади ми приятелю, тоест Линайна — извика нетърпеливо Архипеснопоецът от вратата на асансьора. Линайна, която се забави за миг, за да погледне луната, сведе очи и побърза да прекоси покрива, за да го догони.
„Нова теория на биологията“ — беше заглавието на доклада, който Мустафа Монд току-що бе прочел. Той поседя навъсено замислен, после взе писалката и написа на диагонал върху заглавната страница: „Авторовата математическа трактовка на концепцията за целта на живота е оригинална и твърде остроумна, но еретична и по отношение на сегашния обществен порядък — опасна и потенциално пагубна. Да не се публикува.“ Той подчерта последното изречение. „Авторът да се държи под наблюдение. Може да се наложи да бъде прехвърлен в Морската биологическа станция на остров Св. Елена.“ Жалко, помисли си той, като се подписа. Творбата бе майсторски изпипана. Но започне ли човек да приема обяснения от гледна точка на целта на живота — да, може ли някой да предположи какъв ще бъде резултатът? Това бе една от онези идеи, които лесно могат да предизвикат разграждане на хипнопедичните внушения при по-неустойчивите умове сред висшите касти, да ги накара да изгубят вярата си в щастието като Върховно благо и да започнат да вярват, че целта на живота е някъде отвъд, някъде извън сегашната сфера на човешката дейност; че целта на живота не е поддържането на благополучието, а някакво си издигане и усъвършенствуване на човешкото съзнание, някакво обогатяване на познанието. Което, размишляваше Контрольорът, не е изключено да е вярно. Но не и допустимо при сегашните обстоятелства. Той отново взе писалката и дръпна втора черта под думите: „Да не се публикува“, по-дебела и по-черна от първата, после въздъхна. „Колко ли щеше да е забавно — помисли си той, — ако човек не трябваше да мисли за щастието!“